Принудена

Принудена

Сива пепел обгръща небето
цяло го обвива с бетонна самота
студено е, а някъде вътре в сърцето
тайно изгрява зловеща луна.

Принудена съм от безкрая
да ходя боса във прахта
пред себе си най-сетне да призная,
че същата съм и сега.

Отчаян шепот на дете долавям
обръщам се – просто бледа следа.
Луната цяла е – дошло е време.
Принудена съм да се променя!