„ И сън приключва живота ни тъй кратък…”
Шилер
Кога ще се пробудиш, скъпи? Думите като плодоносен цвят ще се разтворят върху очите ти, загледани в сиянието на любовта. Приеми я, защото ще разгневиш небето и то ще откъсне от парцалените облаци дрипава въздишка и ще ти я изпрати като спомен за болката, която ми причиниха мъртвите ти думи, родени от нектара на горчивия цвят на лъжата. Тези думи удариха дясната ми буза и кървави сълзи потекоха по нея, подадох ти и лявата…Сините ти очи гледаха безразлично, те не отразяваха синевата, а обърнатия хастар на сиво небе, което се смееше над нас…Ние сме едно цяло, скъпи. Нека те отведа до забравен от теб сън. Твоят живот е сънят, който сънуваш. Пробуди се. Разгадай го. Не ме позна ли? Да, трудно е да познаеш себе си. Огледалото няма да ти помогне, то не е пътят. А Любовта. Затвори очи и насочи погледа си към сърцето – защо е така неспокойно, настръхнало и объркано. Любовта е мир, покой, хармония. Тя е божествено състояние на духа ти, не на чувствата. Притихни, почувствай тишината, разтвори се в нея и тръгни към себе си. Пътуването към себе си е път към Любовта. Тя е твоята сила, същност и живот и без нея ти си оставаш обикновено човешко същество, което идва Тук за кратко, живее миг и угасва без да остави следа. Любовта е еманация на духа ти, единствената светлина, която трябва да следваш, за да бъдеш жив. Любовта е живот. Има блясък и мрак, има любов и омраза. И там си ти. А аз завинаги ще съм до теб, защото моето име е Любов. Събуди се, скъпи….
