Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
Приказка за Извора
Преди много, много години, имало двама братя.
Мястото където те живеели, било пустинно и сухо.
Само от време на време някоя буря довявала дъх на влага, или в най добрия случай – капка дъжд се отронвала от небето.
Един ден покрай къщата на братята минал пътник:
“Как може да живеете в тази суша!?” – зачудил се пътникът.
“А има ли нещо по-добро?” – попитал единия от братята.
“Има, разбира се – отвърнал пътникът – Не сте ли чували за Извора?” – и отминал.
В този ден братята решили, че животът им наистина би бил по-добър с един Извор, и тръгнали да го търсят по света.
Вървели, следвайки широкия и отъпкан път. Един ден пред тях се изпречила висока планина.
Широкия път се извивал покрай нея и се спускал надолу към равнината. Само една тясна пътечка продължавала нагоре към върховете на планината.
Братята се спрели, за да решат кой път да вземат.
“Нагоре” – посочил с поглед големия брат и стъпил на пътеката.
“Надолу” – погледнал към равнината малкия брат и посочил широката река долу.
“Търсим Извора, а не реката” – припомнил големия брат.
“Ако реката идва от Извора, каква е разликата?” – изсмял се малкия брат и тръгнал надолу.
Разделили се, и не след дълго, по-малкия брат се разхождал по зелените ливади край широката пълноводна река.
“Каква красота! – радвал се той – Каква благодат! И колко мелници има по реката и красиви градове около мелниците. И ухае на хляб, и всеки те кани да влезеш в неговата мелница, да те нахрани с неговия хляб и да те направи гражданин на неговия град. А глупавия ми брат тръгна нагоре. Ще му трябват години за да стигне до върха, където ще намери извора, чиито води движат тези мелници.”
Заселил се малкия брат в един от градовете, чиято мелница най-му се харесала.
Заживял щастливо в благодатта на равнината и забравил за Извора.
Само когато от време на време минавал покрай мелницата, или влизал в нея, се сещал за Извора, чиито води движат колелото й.
Вървял големият брат нагоре към върха и в мислите му бил винаги Извора. Къде ли ще го види? Кога ли ще го стигне? Сънувал го на сън и на яве. И бавно напредвал нагоре.
Реката се стеснявала, и от широка мътна река станала малка, бистра рекичка, после – поток, който с грохота си подсказвал за близостта на извора.
И колкото по-високо в планината се изкачвал големия брат, толкова по лесно му ставало да върви, докато един ден стигнал до Извора.
И… чудо! Изведнъж Той видял всичко, като да бил самия Извор.И не поточето, а планината изтичала от Извора. И се спускала надолу, образувайки цялата земя с голямата река, и мелниците по нея.
“Това е сън – помислил си големия брат – та аз виждам себе си там долу!”
Един глас вътре в Него му прошепнал:
“Този Който Вижда е Този, Който Си. Ако искаш се върни и разкажи, а ако искаш остани и Бъди.”
“Как мога да Съм, ако не науча братята си да Бъдат!?” – възкликнал големия брат и слязъл в равнината за да разкаже за Извора и Пътя към Него.
Николай Сисоев – Труден
