Потвърждават разкриването на гроба на св. Павел
Потвърди се това, за което векове се говореше и спекулираше, а именно за саркофага на така нареченият Павел от Тарс, намиращ се под една римска базилика.
След 4 години на археологически изследвания се потвърждава това, което векове наред беше легенда и мистерия за християнския свят- гробът на апостол св. Павел, погребан надълбоко в тази римска базилика.
Това е е едно от последните открития, направени в недрата на Ватикана, което може да се сравни по важност с това, когато папа Павел VІ потвърди находката с тленните останки на апостол Петър преди 38 години, след години на изследвания и спекулации.
Саркофагът е открит в криптата под „Катедралата на св. Павел извън стените“, която е най-големият храм след „Св. Петър“, изградена в първата половина на IV век по заповед на император Константин (първият император, приел християнството, правейки го официална религия на Империята). Саркофагът, от своя страна, се намира под няколкото базилики, които с вековете са били строени една върху друга.
Върху надгробната плоча на ковчега може да се прочете надпис на латински – „Paulo Apostolo Mart” (Павел, апостол и мъченик). Тя съдържа отвор, който се е ползвал за директен достъп до мощите и олтара, и за да могат поклонниците да вмъкват парчета плат, докосвайки по този начин светеца и така да го отнесат със себе си като реликва.
Археологът Джорджио Филипи, ръководещ изкопните работи, споделя, че е „имало много малко данни, за да се намери точното разположение на гроба”.
„Единствената документация, която има връзка с археологическото разположение на монумента, са няколкото рисунки и чертежи, направени през XIX век след един пожар през 1823 година” – каза Филипи за католическата агенция за новини „Zenit”
Саркофагът ще бъде изложен за преклонение в базиликата, когато се завършат напълно изследванията. Все още не е решено дали ще се отвори за изследване на тленните останки на апостола. Според кардинал Андреа Монтеземоло, само папата има правото да даде съгласието си за разпечатката му.
С отварянето на саркофага биха могли да се разкрият нови мистерии за ранната християнска традиция, тъй като не се знае дали главата на светеца, обезглавен от Нерон през 65 година, също се намира в базиликата.
Ръководителят на изкопните работи допълни, че саркофагът би могъл да представлява погребален монумент, в чиято вътрешност да не се намират човешки останки.
„От историческа и археологическа гледна точка можем да бъдем сигурни, че на 18 ноември 390 година, когато е осветена базиликата, саркофагът е бил показан на вярващите като гробът на св. Павел” – обясни Филипи.
Кой е св. Павел?
Свети апостол е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност.
Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани дълго след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение, и когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел).
Първоначално Павел е привърженик на фарисейството и участва в гоненията срещу християните, включително в убийството на свети първомъченик Стефан. Християнските текстове отделят голямо внимание на преминаването му към християнството, отдавайки го на божествено видение. В книгата „Деяния на апостолите“ (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск той видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му – той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност „апостол на езичниците“.
Около 67 година Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на Благата вест т.е. спасението чрез вяра, както е писано в
Рим.1:16 „Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.“
Авторството на Павел се смята за сигурно само за няколко от посланията.
