Писма до Вас
Словото води никъде, или много далече
Душата и Духът
Повечето от вас се опитват да разделят Душата от Духа и да ги дефинират като нещо във и вън от нас.
В същото време се опитвате да поставите Бог някъде съвсем отделно от тези две неща, чудейки се кое от тях може да ви помогне да Го познаете.
За всички религии е повече от ОПРЕДЕЛЕНО, че Бог е Дух. А Дух значи Разум.
Бог е Осъзнатото Начало в Разума, Който е НИЩО.
Преди Бог да се ОСЪЗНАЕ, Разума е бил НИЩО, Абсолют, Всичко, в което няма нито Нещо, нито Нищо. Много е трудно да се определи с думи едно такова състояние, но не е невъзможно да се приеме, че има Разум, който не се е самоопределил като Нещо.
САМООСЪЗНАВАНЕТО на Разума е Бог.
Бог се осъзнава в Абсолюта наречен Разум и се определя като Нещо.
Този Бог е Духът, в който сега живее всичко. Този Бог-Дух-Осъзнат Разум, ограничава част от Себе Си и нарича това ограничение Материя. По-скоро ние така го наричаме. И Той, Духът-Бог-Осъзнатия Разум, живее в тази Материя. Той е навсякъде в нея и в нас. Повечето хора не усещат Неговото присъствие в себе си. Малцина имат някакви проблясъци за това присъствие, и още по-малко от вас, успяват да Го усетят като своя същност.
Казвайки „Аз живея чрез Отца“, Исус всъщност казва, че определя своята същност, като част от Бога.
Човек е свикнал да определя другите хора като добри или лоши.
И много често определяме някого, като човек с „добра душа“, или „лоша душа (гадна душица)“.
Това е доста примитивно и невярно определение.
Няма ЛОША ДУША.
Когато човек се роди, в него присъства ЧИСТА и НЕОПЕТНЕНА част от Духа.
Растейки, детето в началото на своето осъзнаване, няма в себе си онази култивирана от родителите си способност, да разделя нещата на добро и лошо. В началото, за детето няма добро и няма лошо.
И ние казваме, че детската Душа е най-чиста.
Именно поради това неразделяне и БЕЗПРИСТРАСТИЕ, детето е с ЧИСТА ДУША.
Но родителите „учат“ детето да оцелява в този свят на разделение, и започват да култивират в него способността, да разделя нещата на добри и лоши; полезни и вредни; красиви и грозни; и пр. и пр. разделяне. Така детето започва да губи своята невинност и става един от ВСИЧКИТЕ. Става ЕДНАКЪВ с дугите. Става ЧОВЕК.
И заедно с очовечаването си, детето променя онзи Дух, който в началото е имал в себе си, и му дава името Душа. Естествено колкото повече променяме Духа в себе си, толкова повече се отдалечаваме от възможността да го „познаваме“. Ние просто изхвърляме Истината от себе си и я заместваме с НОВОИЗГРАДЕНА „истина“ наречена „Аз“.
„Аз“, е което ни отдалечава от Бог. „Аз“, е което стои между нас и Него.
Получава се така, че „научавайки“ се да оцеляваме в света, ние изместваме Духа от себе си.
И колкото повече от Него имаме, толкова „по-добра“ душа имаме.
А колкото по-малко Духът е в нас, толкова „по-лоша“ е нашата душа.
Оказва се, че всъщност нашата Душа е количеството Дух останал в нас и способността ни да се ръководим от Него.
Много често за душа, ползваме думата „подсъзнание“.
Някои от вас казват, че понякога разумът им казва едно, а душата им (сърцето) – друго.
Понякога това е просто КОЛЕБАНИЕ на ума.
Понякога е борба между ПОДСЪЗНАНИЕТО и УМА.
Борба между Духа и АЗа.
Духа(подсъзнанието) се противи на УМА(Егото-АЗа), но най-често УМА побеждава. Уви.
А сърцето е орган, който изтласква(изпомпва) кръв.
Понякога ваше колебание или емоция рефлектира в някой ваш орган.
Например, да ви се свие стомаха от страх, или да ви се стегне сърцето от мъка, или да ви изтръпнат краката от напрежение, да ви се свие гърлото от яд…
Това не е душевна изразеност. Това е просто рефлекс на вашето тяло. А то се ръководи от мозъка ви. Всичко което „усещате“ е там. В Ума.
Страхувам се, че повечето от вас ще се хванат точно за горните пет реда за да поспорят. Съветвам ви да не го правите. Последното е само илюстрация, от която бих могъл да се откажа в полза на цялата картина.
Та ако трябва да обобщавам, бих могъл да кажа:
Бог е Духът, в Който живее Материята и ние като част от нея.
Бог присъства навсякъде в материята и вън от нея.
Бог присъства и в нас.
Нашата Душа е това, което е останало от Духа, който е в нас.
Нашата душа е нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ и ПОДСЪЗНАТЕЛНОСТ.
Нашият разум е само нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ.
Но нашият разум е и нашата ОСЪЗНАТОСТ във всичко казано до тук
И ако погледнете горните седем реда, ще видите, че всичко е ЕДНО ЦЯЛО.
Как можем да направим така, че да подсилим ПОДСЪЗНАНИЕТО си (Духа) в нас?
Защото колкото повече се обръщаме към ПОДСЪЗНАНИЕТО си, толкова повече се връщаме към истинската си, начална същност, която сме имали като деца. Ако успеем да се върнем към детето, което сме били, ще се върнем във времето, когато още сме имали Духа в себе си, а не малката част от него наречена „ДУША“. И тогава ще имаме Бог(Духа) в себе си, и ще можем като Исус да кажем, че живеем чрез Отца.
Медитацията е един от тези начини.
Но за да медитира човек, трябва да има осъзнатата нужда от ИЗЧИСТВАНЕ.
Чистота, значи да станете тези, които сте били преди родителите ви да ви научат на правилата в живота.
Чистота, значи да нямате в себе си стремежа към разделяне(определяне) на нещата.
Когато спрете да разделяте, ще започнете по-малко да мислите. Което е основата на медитацията.
Изчистете себе си от мислите си. В мислите ви се намира ДЯВОЛА, който разделя нещата, за да ви държи зависими.
Разделението е основано на ПРАВИЛА, а ПРАВИЛАТА СА ЗАВИСИМОСТ.
ЗАВИСИМОСТТА е ГРЯХ.
А най-първото правило, поставило ни в зависимост е МАТЕРИЯТА, и тя е ГРЕХЪТ в който, и с който се раждаме.
Когато се освободите от мислите си, вие се освобождавате от правилата и ставате свободни.
Едва тогава можете да се надявате да усетите Бог-Истината-Духа-Цялото.
В Него няма правила. И единствения начин да Го усетите е да се отърсите от правилата, които ви карат да разделяте.
Някои казват, че когато човек се изчисти от мислите си, той дава място на демонични и зли сили да го обладаят.
Имам два възможни отговора на това.
Първият отговор е:
Когато човек се изчисти от мислите си, дава възможност на Бог или дявола да влезе в него.
Което е по-силно, то ще влезе.
Ако християните казват, че ще влезе дявола, значи те го правят по-силен от Бог.
Аз лично знам, че в празнотата влиза Бог, защото Той е Силата която обладава в БЕЗПРИСТРАСТИЕТО.
Дявола е МНОГО ПРИСТРАСТЕН към злото, и едва ли ще се чувства комфортно в чистотата на вашето безпристрастие.
Втория отговор е:
Мислите са, които определят нещата като добро и зло. Мислите са, които правят нещата да са добро и зло. И нито доброто, което е в мислите ви е ИСТИНСКО добро, нито злото е ИСТИНСКО зло.
Добро е онова, което сте били като деца. Тогава не сте създавали добро и зло. И точно НЕПРАВЕНЕТО на добро и зло е ИСТИНСКОТО ДОБРО.
А когато спрете да мислите вие НЕ ПРАВИТЕ.
И ако НЕ ПРАВИТЕ, значи се оставате на началната си същност, когато Духа все още е бил непроменен във вас, от вашите пристрастия.
Тогава вие ще усетите ИСТИНАТА, която е Бог.
Това Е!
Николай Сисоев – Труден
