Всеки път когато се разхождам из тесните улички на града, срещам погледа на една цветарка. Питам се колко ли поети, хора с дълбока мисъл също са срещнали погледа й.
Винаги е една и съща. С чакащи,търсещи очи,с букет цвята набрани от някоя градина, но съвсем неизящно събрани в едно, почти по детски.
Отдавна, преди години си купих цветя от нея. Те нямаха цена, дадох й колкото пари намерих в джоба си.
Тя винаги държи едно цвете в ръката си и го подава на минувачите.
Повечето хора се правят, че не я забелязват.
Как само грейва лицето й като й подариш един поглед.
Една усмивка, но и тъга, която не напуска очите й.
Струва ми се, че тази тъга я има стаена в очите на всеки от нас. Може би повечето хора не си даваме сметка за нея. Но тя е там. През цялото време. Понякога тя е заровена много надълбоко в сърцето. Може и никога да не се прояви ,ако не позволиш на никого да го докосне. Спомням си думите на мой любим персонаж “Бог не го побират седемте ката на земята и седемте ката на небето, но го побира човешкото сърце. Затуй ,бога ми, внимавай да не нараниш човешкото сърце”
Тъгата е нежна Тишина. Човек никога не се избавя от нея, макар през цялото време да се опитва да забрави, че тя е до него. Гледа телевизия,чете списание, пуши, разхожда се – прави всичко, което да поддържа вниманието, всичко, което да не му напомни, че е сам и тъжен.
Взех купените цветя и започнах да ги подарявам на всеки срещнат. Не мислех на кого, как изглеждат, как ще реагират на подаръка на една непозната.
Повечето хора ме изгледаха с недоверие. В погледа им беше изписан въпроса : Кое е това момиче? Какво ли иска в замяна? Сигурно е някоя рекламна агентка.
Но аз просто отминавах с усмивка ,бях доволна от това, което правя.
Но разбрах едно. Хората не са готови да приемат любовта, която им даваш. За тях светът се е превърнал в търговски център, в който даваш, за да вземеш и вземаш, за да даваш,но обикновено второто не е за предпочитане.
Тези същите хора копнеят за любов и потъват в тъгата си, защото не могат да се докоснат до нея. Но как ще се докоснат, ако не вярват в нея, ако не се вглеждат в усмивката и плача на някое дете, ако не виждат простите знаци, които им дава Бог, за да им покаже, че са негови деца и ги обича.
Цветарката все още е там. Със същите търсещи очи, с ръка протегната към теб.
Едно цвете.Само едно цвете.
Нима любовта се измерва в едно цвете ?
Не, любовта не се измерва в нищо, но можеш да я откриеш във всичко.
Във всичко…..
