„Всеки съди за другите по мярата на своята поквара.“ (старецът Илий Ноздрин)
Искам да хвърля светлина върху тази блестяща мъдрост.
Предполагам, че тя стои в основата на „мъдростта“ която битува във Facebook, че „всеки вижда в другия онова, което има в себе си“. Един вид, ако виждаш срещу себе си простак, то е защото ти си такъв. Така всяка критика към другия получава тази „мъдрост“ като ответен аргумент. И хората ги е страх да критикуват простака, мръсника и морално деградиралата личност, защото ще му отговорят, че и той е същия, щом вижда това в другия. На мен лично ми се е случвало да ме „парират“ с този аргумент.
Каква е разликата между мъдростта на стареца Илий и просташката „мъдрост“, родила се в главицата на някой мушморок?
Старецът Илий казва, че нашата поквара е мярката с която съдим. Ще обобщя покварата в едно и ще го обясня така: ако моята поквара е 10 кг, и я сложа на везната срещу 10 кг чужда поквара, везната няма да натежи на никъде и няма да видя поквара. Ако чуждата е 10.5 кг, ще видя 0.5 кг, което е малка поквара, ако е 20 кг, ще видя 10 кг – нормална поквара. Ще попитате, ами ако чуждата е само 5 кг?
Нашата везна е повредена и не мери под нашите килограми. Но ако не е повредена и все пак усетим, че сме натежали в покварата си под другия, тогава ще виждаме светец. А той не е. И пак ще сгрешим.
В случая с „мъдростта“ от Facebook (ако сте я използвали не се обиждайте) ние не мерим другия по нашата мяра, а му прехвърляме нашите килограми на неговата страна от везната.
Та, какво ни казва старецът Илий?
Колкото повече е покварата в нас, толкова по-малка я виждаме в другите, или въобще не я виждаме. Така обществото ни става все по-покварено, и прави личната мярката да става още по-тежка на килограми.Надявам се, че добре го обясних и ще спрете, ако сте го правили, да прехвърляте своите килограми на чужд гръб.
Запазете си това обяснение като аргумент срещу аргумента на простака.
Опа-а, сега ви обидих, ако някога сте ползвали аргумента на простака. Но ако сте разбрали грешката си, вече не сте простак.
