Ако всички свещени книги са съгласни с това, тогава откъде идва Сатаната? Това означава ли, че се допуска съществуването на друга сила, освен Божията, която понякога се оказва по-могъща от силата на Бог. Подобно схващане поставя много хора в безизходно положение. Обяснението на това противоречие е в разбирането на метафизиката и законите на природата. Има един основен закон – природният закон, и всичко, което се случва в съответствие с този закон, има хармонична форма. Градините, създадени от човека, на пръв поглед могат да изглеждат истинско постижение в сравнение с дивата природа, но в крайна сметка усещаш, че са изкуствени. Вдъхновението, което можеш да получиш, ако си в гората вън от града, е много по-силно, отколкото в градина, създадена от човек. В нея възможностите за вдъхновение са ограничени, защото животът, създаден от човека, е ограничен в сравнение с природата. Човекът измисля някакъв закон, после разбира, че не може да се придържа към него и измисля още един, но никога не постига удовлетворение, защото не взема под внимание природните закони, които създават хармония.
Казват, че природата е жестока. Така е, но човекът е много по-жесток от животните. Животните никога не унищожават живота в такава степен, в каквато го прави човекът. Цялата мнима жестокост на природата не е нищо в сравнение с жестокостта, невежеството и несправедливостта на хората. Исус Христос казва: „Да бъде твоята воля“. Тези думи ни казват много. Човекът променя света, в който живее, без да го съгласува с Божиите планове и природните закони, и волята Божията се оказва неизпълнена. Тези думи учат човека, че трябва да търси и разбира волята на Бога. За птиците и животните не е задължително да се опитват да разгадаят Божията воля, защото ги управляват природните импулси. Те са по-близо до природата от човека, а животът на човека толкова се е откъснал от природата, че всяко нещо му се удава трудно. Днес не осъзнаваме това. Но независимо от всичките ни знания ние правим живота все по-труден и по-труден и затова борбата става все по-голяма. Животът на всеки човек – стар или млад, беден или богат, се оказва тежка борба, защото все повече се отделяме от импулса, идващ непосредствено от източника на всички импулси.
От метафизична гледна точка обстоятелствата в живота на човека се управляват от особени ритми, наречени във веданта сатва, раджас и тамас. Тамас е хаотичният, разрушителен ритъм. Всеки импулс, идващ от човек, настроен на този ритъм, води до разрушителни резултати. Импулсът, идващ от човек, действащ в ритъма на раджас винаги е резултатен, а импулс, породен от ритъма на сатва, носи вдъхновение, защото е в хармония с ритъма на вселената.
В забързания си живот човек отделя малко време за съсредоточаване и за привеждане на ума и тялото в състояние, при което е възможно да се синхронизира с ритъм, който дава вдъхновение и възможност за осъществяване на Божията воля. Това вдъхновение идва в отговор на молитвата на Христос, която споменах по-горе: „Да бъде волята Ти на земята, както и на небето“. Достигайки определено състояние на ума и тялото, човек настройва себе си в съзвучие с определена тоналност, която е хармонична и възвишена и по този начин Божията воля на земята се осъществява толкова лесно, колкото и на небето. Само чрез този ритъм може да бъде изпълнена Божията воля.
Истински духовните хора отивали в горите и планините не от протест към света. Отивали, за да се настроят към този ритъм, чрез който биха могли да познаят небесата. Небесата не са в друга държава или континент, те са вътрешно състояние, до което се достига само в онези случаи, когато вътрешният ритъм е съвършен и действа безотказно. Този, който го осъзнае, ще разбере, че човек сам е отговорен за собственото си щастие. Човекът е враг на самия себе си. Той търси щастието в погрешно направление и затова никога не го намира. Живее в непрекъсната илюзия и си мисли: „Ако имах само това или онова, щях да бъда навеки щастлив“, но никога не е щастлив, защото тича след илюзии, а не търси истината. Щастието може да намери само вътре в човека и ако той се настрои правилно, ще намери вътре в себе си всичко, което душата му желае.
Същността на всеки импулс е такава, че той преминава през три стадия. В момента, в който се появи,й се реализира по някакъв начин – умно или глупаво, полезно или вредно. Няма импулс, който в момента, в който се роди, да бъде глупав, безполезен или нехармоничен, защото всеки импулс има определено предназначение. Ние съдим за него от нашия ограничен кръгозор, а Божията справедливост, която е съвършена, остава скрита за всички и само окончателният резултат поставя всичко на мястото му. Тъй както всяко начало има някаква цел, а краят е отговор на поставения въпрос, то не в началото и не в края, а в процеса на развитие на импулса се поражда действие, което е правилно или неправилно. Този въпрос е метафизичен и трябва да се разгледа от различни гледни точки, за да не се обърка човек. От позицията на своите незначителни знания човек е готов да осъжда или да се възхищава на различни нещо, но в хиляди случаи няма да отсъди правилно. Това са разбирали всички велики души, получили просветление. Христос учи: „Не съдете“…Само така човек може да се научи на търпение, да говори по-малко и да осъзнае какво стои зад даден импулс.
Първоначално импулсът се появява в сферата на чувствата, укрепва там или се разрушава. Чувството може да бъде различно – любов или ненавист, доброта или злоба, но във всеки случай импулсът, достигнал областта на чувствата, добива сила да върви напред или се разрушава. Ако даден човек носи голяма добрина, когато в него се надигне импулс за отмъщение, той се разрушава, преди да бъде материализиран. Ако друг човек изпитва голяма горчилка, импулсът за прошка ще бъде разрушен преди да докосне ума; той дори не ще породи мисъл за справедливост, защото чувството на горчивина ще го разруши. Ако в много зъл човек се породи импулс да извърши нещо добро, той ще бъде разрушен преди да достигне царството на разума – вторият стадий, през който преминава импулсът в своето развитие. Ако все пак се издига до тази сфера, въпросният човек ще започне да размишлява: „Защо трябва да помагам? Защо трябва да правя услуга? Другият човек заслужава ли го? Ще ми бъде ли от полза? Правилно ли е?“ Всички тези въпроси се раждат в областта на ума. И в третия стадий импулсът достига царството на действията. Ако разумът отхвърли импулса, той не стига по-дал еч, но ако разумът го одобрява, той се издига в сферата на действията и се превръща в резултат.
Може да попитате как мъдреците и мислителите различават божествения импулс от останалите многобройни импулси, появяващи се в сърцето на човека. Преди всичко трябва да разберем какво се разбира под „божествен“. Тази дума обозначава състоянието на съвършенство, при което Бог се познава чрез човека. Казано другояче, когато човек достигне онова ниво на развитие, чрез което може да служи като съвършен инструмент на Бога, когато нищо в неговото същество не поражда препятствия по пътя на прекия импулс, идващ отвътре, духът му може да бъде наречен съвършен. Главната ценност и основна цел в човешкия живот е в стремежа да достигне такова съвършенство, при което човек може да се превърне в съвършен инструмент на Бога.
По пътя към тази цел човек първоначално осъзнава същността на Бога само в отделни моменти, след това, според развитието му, осъзнаването продължава по-дълго, а онези, достигнали най-далеч, пребивават в това състояние основната част от времето си. Техните чувства и мисли не спират божествения импулс и той сво¬бодно се издига и реализира волята Божия. Посланията на пророците и учителите от всички времена учат човечеството да постигне съгласие с Бога. Изпълнението на човешкото житейско предназначение е в това да влезе в хармония с Бога, а тя се постига чрез развиване на умението да се различават божествените импулси.
Божественият импулс се различава от всичко друго. Той е като красива
музика, в която лесно се разграничава чистата нота от фалшивата, хармонията от дисонанса. Всичко е въпрос на тренировка на слуха. Човекът е развит слух, различава и най-малкото неблагозвучие. Колкото по-надарен е музикантът, толкова по-голяма е неговата способност да различава хармонията от дисхармонията, чистата нота от фалшивата. Много хора мислят, че ние наричаме правилно и неправилно, добро и лошо нещо, на което са ни научили, или с което сме свикнали. Това е вярно, ако говорим за правдата и неправдата, създадени от човека, но всяко дете усеща спонтанно кое е правилно и кое неправилно. Детето веднага усеща неверните вибрации. То чувства хармонично ли е дадено обкръжение или не, а възрастният до такава степен смущава сам себе си, че загубва способността за ясно различаване. Да опознаеш себе си е огромно постижение по духовния път. Ако човек ясно осъзнава какво чувство изпитва при всеки импулс, той ще стигне далеч. Хората, извършили глупава постъпка, често казват: „Много ми е мъчно, но вече е твърде късно“, а това означава, че не са тренирали истинска своя слух.
Божествения импулс е изпълнен с любов. Той дарява щастие и носи мир. Най-трудното е, че не всеки човек забелязва момента на раждането на импулса, мнозинството вижда само резултата. Такива хора са като пияните и с времето, подобно на истинските пияници, започват да чувстват тревога и угнетеност, сражават се и страдат. Но човек не се ражда за това. Той се ражда за щастие. Спокойствието, любовта, добротата и хармонията са части от неговото същество и ако той е нещастен, значи е загубил себе си и не може да се намери.
Човек жадува да му се случват чудеса, да среща духове и призраци. Той винаги търси нещо сложно, а в живота няма нищо по-просто и по-ценно от това да опознаем истинската си същност.
