Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените “заговезни” – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. “тримерене”. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчва това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.
Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
Най-общите правила за поста
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Постенето се е необходимо да се започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. При постите съществуват шест степени на строгост:
• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
Постът за православния човек е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Броят на постните дни в православния църковен календар в отделни години стига до двеста — към четирите многодневни поста се прибавят и еднодневните – в сряда и петък.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава два пъти — на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.
Петровият пост е установен в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и заради особена почит към първовърховните апостоли Петър и Павел.
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.
Рождественски пост (Филипов)— от 14 ноември до 24 декември. Този пост е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество.Христово. Понякога този пост наричат Филипов, защото започва след деня на апостол Филип. До Игнажден (20 декември ) риба се разрешава, разбира се, на Никулден (6 декември).
Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата — сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден – 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан Кръстител – 29. VIII (строг пост).
Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.
Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и събота. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:
1. През Коледните празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).
2. На Митаря и фарисея — две седмици преди Великия (Великденски) пост. През 2002 година — от 25 февруари до 3 март.
3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
4. Светлата седмица след Великден.
5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).
Светите отци учат:
„Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъде благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас“.
Източник: сп. Маргарита, брой 4(11), 2002
