Златно време за българската археология

Автор: Николай Овчаров

Миналата година бяха извършени сензационни археологически открития. Моят колега и приятел Георги Китов намери в Долината на царете край Казанлък уникална златна маска и невероятна бронзова глава на мъж, дело на великия Лизип или на негови ученици. Воденият от мен екип извади на бял свят единствен по рода си тракийски храм при с. Татул, Момчилградско, и продължи мащабното проучване на едно от чудесата на света, скалния град Перперикон. В столицата на цар Симеон, Велики Преслав, археолозите разкопаха една от най-големите християнски църкви в Европа от IX-X в. Заради всичко това мнозина нарекоха 2004-а „златна“ за българската археология. „Златната реколта“ продължи и през 2005-а. Междувременно интересът на медиите към археологията нарасна: още през май-юни дойдоха новини от Плиска и Велики Преслав. Там бяха разкрити важни елементи от владетелските дворци и бе намерено уникално подмогилно погребение на прабългарска аристократка. В началото на лятото безспорен хит стана светилището край с. Татул. Във вътрешността на свещеното пространство се установи най-компактното светилище от късната бронзова епоха, от времето на Троя и Микена, откривано досега в Тракия. А запазената височина на проучвания от миналата година античен храм достигна повече от 6 м. Находките със сигурност показват, че това е светилище хероон на легендарен тракийски цар, може би на самия Орфей.

После се появи съкровището от Златиница, съдържащо десетки изящни предмети от злато и сребро и бележещо гробницата на виден владетел от одриската династия. Край Карлово археолози от НИМ изкопаха над 5000 златни апликации, датиращи чак от 3-ото хилядолетие преди Христа. Други учени от музея започнаха в Средна гора разкриването на единствена за епохата си царска резиденция отново на одриски владетели. Праисторикът проф. Васил Николов намери край с. Крън селище със следи от най-древно градоустройство.

Великият Перперикон също даде поредните сензационни резултати. Разкрита бе южната порта на Акропола, създадена във времената на Троянската война и съхранила се почти във вида отпреди повече от 3 хилядолетия. А на самия връх на скалния хълм се разчистиха останките от най-ранната църква в Родопите, откъдето е започнало в началото на V в. покръстването на планината.

Откритията редовно бяха отразявани от CNN, EuroNews и RTL. Цели страници им посветиха Financial Times, Independent, Guardian. Лично за мен върхът бе пристигането на специалния пратеник на National Geographic Кенет Барнет, дошъл да се срещне с археолозите-откриватели. Предстои статия за българската археология, което е признание, равносилно на „Пулицър“ за журналистите. Така 2004-2005-а се превърнаха в „златно време“ на нашата наука.

Истината е, че важни и ценни открития са правени неведнъж у нас назад в годините. Но тогава никой не залагаше на културно-историческия туризъм, стълб на който са археологическите паметници от богатите на история наши земи. Днес на всички е ясно, че подобно на Италия, Гърция, Турция те ще бъдат основен елемент в изграждащата се туристическа индустрия. А когато една наука е пряко свързана с икономиката, тя придобива нови измерения и перспективи. Всичко това трябва да се случи по-бързо, защото е необяснимо защо българите не печелят от великолепното си културно наследство. И то след като сме сред трите европейски страни с най-много археологически паметници.

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, професор в Международния славянски университет – Москва. Името му нашумя покрай откриването на скалния тракийски град Перперикон и светилището на Орфей при Татул в Източните Родопи. Автор е на над 220 научни труда, издадени на 9 езика в 15 страни.

Източник: Вестник “Стандарт”, 26 ноември 2005 г.

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари