Автор: Георги МАНГИНОВ

(със съкращения)

Притеснявам се да говоря за себе си. По-скоро делата трябва да говорят за човека.“ Тези думи не са поза. Напоследък учителката по философия от Сливен Маргарита Маркова ги изрича често. На 1 ноември – Деня на народните будители, 38-годишната преподавателка в хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ получи националната награда „Ботьо Петков“.Призът се дава ежегодно от фондация „Христо Ботьов“ за патриотично възпитание и изявени педагогически качества на преподавател в средния курс. Всички предишни носители на наградата имат значителен професионален опит и стаж като учители. Затова и сливенката е изненадана, че е носител на националната награда. „В същото време не крия, че съм много радостна, защото това е признание и за моите колеги, и за моите ученици“, казва Маркова. На церемонията в Карлово тя е силно развълнувана. „Да си даскал, никога не е било лесно. Даскал Ботьо Петков умира болен и беден. Сега аз се притеснявам дали ще ми стигнат силите да отстоявам името му. Със сигурност знам едно – чака ме много работа“, казва учителката.

Всъщност именно работата като че ли е най-краткото определение за Маргарита Маркова. Тя е завършила български език и литература в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. След връщането й в родния Сливен се оказва, че няма места за учители по литература. Така започва да преподава по втората си специалност – философия. Днес Маркова е изключително радостна от факта, че учениците й влизат с желание в часовете по философия. А те са винаги по-различни от останалите. В тях често се излиза от конкретния урок, търсят се нещата от живота, неговият смисъл. Стремя се заедно с учениците да търсим истината, смисъла на любовта, казва преподавателката. Тя е убедена, че за 40 минути един младеж може да се преобрази, с него да се случи нещо изключително, което той да запомни за цял живот. Маркова не иска учениците да наизустяват и зубрят, а да достигат до определения извод. Стреми се философският метод на диалектиката -движението на мисълта, на практика да се приложи в часовете по философия. Затова винаги дава теза и антитеза, като оформя и синтеза. Дори и да не се занимаваш с философия, науката е необходима за оцеляването днес на всеки индивид, твърди преподавателката. Убедена е, че никой не може да разбере издъно Радичковите стихове, стихотворенията на Атанас Далчев или романите на Димитър Талев, ако не е изучил основните философски постулати. Затова и непрекъснато прави препратки към различни теми от живота. Тазгодишната награда на Маргарита Маркова не е първата в учителската й кариера. Прeз 2003-а тя получава и приза „Неофит Рилски“, който се дава от МОН за принос в образованието. Преподавателката се чувства най-удовлетворена, когато на практика вижда успехите на учениците си. Само в последните 3 години половин дузина от тях стигат до национална и международна олимпиада по философия, а някои са и студенти по философия. „Тя е прекалено трудолюбива, не знам дали й остава изобщо свободно време“, казва колегата й Валери Милков, който преподава история. Освен преподавателска дейност от няколко години Маргарита Маркова се е захванала и с театралната трупа на гимназията.

Тя изпитва истинска наслада да вдъхновява и ученици, и публика с пиесите на трупата, които са от български автори. Макар и прекалено заета, Маркова отделя време и за семейството си. „Децата ми сигурно са най-ощетени, защото често ги загърбвам за сметка на учениците“, казва философката. Към първокласника Стефан и сестра му Йоанна, която е в VII клас, майката има едно основно изискване – да бъдат достойни българи.

„Не искам задължително да са отличници, човек не може да знае всичко, трябва обаче да се научат да търсят и да пият от извора – категорична е Маргарита Маркова.

Източник: Вестник “Стандарт”, 26 ноември 2005 г.

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари