Автор: Силвия Георгиева
(със съкращения)
Бистришките баби” бяха включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Страната ни кандидатства с проекта „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука”, подготвен под ръководството на проф. Мила Сантова от Института за фолклор при БАН. Нашите „Баби” бяха първите номинирани от Югоизточна Европа и се състезаваха със състави от цял свят. Само за сравнение – сред другите обявени „световни шедьоври” бяха културни наследства от Япония, Индия, Перу, Бангладеш, Колумбия и др. Условието било да покажем съхранен автентичен фолклор, който има последователи. Групата е основана преди 66 години и се състои от 9 жени. Сега нейни членове са Евдокия, Надежда, Крема, Цветанка, Герка, Анета, Дина, Галина и Севда. Те са трето поколение певици и са между 42 и 83 години. Техен равностоен съперник вече е групата на внучките им – между 20 и 25 години. „Бабите” пеят антифонно на две групи, т.е едната група пее, а другата отпява. Събират се в местното читалище „Цар Борис Първи” всяка сряда. Ако предстоят обаче турнета или нова програма с танцьорите, може да се срещат и всеки ден в продължение на месеци. Те не осъвременяват изпълненията си, не включват и нови песни. Пеят само старите, и то по същия начин, по който са се пели преди години. „Целта на това, което правим, е да съхраняваме. Само това, нищо друго”, казват те. Но запазените песни и ритуалите към тях са достатъчно много, за да бъдат бабите винаги интересни.
Пеенето им е уникално, защото е много старинно – запазено е още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на три гласа. Те са характерни само за Бистрица и ги няма в другите населени места в Шоплука. Горният глас се нарича „окане” и се изпълнява от по една жена от всяка група. Другите две жени „бучат право”, т.е поддържат основния тон като втори глас, а останалите две жени в групите „бучат криво – изпълняват трети глас. Интересен за пеенето на „Бистришките баби” е и секундовият интервал, характерен за целия Шоплук. Тоновият обем е много тесен, изисква се много слух и много трудно се преподава. Не може да се научи от ноти, защото почти не се записва вярно, и съответно не може да се прочете.
В репертоара си „Бабите” имат над 300 песни. Повечето са трудни за изпълнение, изпъстрени с орнаментика, която те наричат „тресене”. „Доста време отнема, докато се разучи една песен”, обяснява Дина Колева. Първо трябвало да се усвои стилът, което отнема години.
„Бабите” отдавна имат световна популярност. Гостували са многократно в Англия, франция, Белгия, Италия, Германия, САЩ. И все се връщат с награди. През 1978 г. получават престижната „Европейска награда за народно изкуство” на фондация „Алфред Тьопфер”, Хамбург. Сега ансамбълът и групата ежегодно участват в международни фестивали у нас и в чужбина. Бабите и техните внучки достойно ни представиха и на „Европалия” в Белгия през 2002 г. Тази година успели да стигнат до Литва. За другата са поканени в Грузия и Словакия.
„Чужденците, които идват да слушат „Бабите”, са запознати с многогласното ни пеене, тъй като малко страни в света имат подобна полифония”, обяснява Дина Колева. То е по-първично и често съседните тонове звучат едновременно в невероятна хармония. Звучността е коренно различна от представите за класическото многогласие и учудва с необичайната си естественост и лекота, с която се възприема. На Балканите освен нас така пеят албанци, сърби и гърци. Това, което обаче най-много впечатлява, е силата на гласовете. Бабите пеят силно и споено – и много вярно. „Просто не се мърда никъде. Не може да кажем, че това е самодейно пеене, въпреки че сме самодейци. Не може да се пее както и да е. Или се пее, или не се пее”, казват професионалистките по автентичен фолклор от Бистрица.
Източник: Вестник “Сега”, 29 ноември 2005г.
