За себенадмогването
“Воля за власт” ли зовете това вие това, о, премъдреци,
което ви тика и ви разгонва?
Воля за мислимост на всичко съществуващо: тъй
назовавам вашата воля!
Всичко съществуващо вие искате да направите
мислимо, защото с основателно недоверие се съмнявате
дали то изобщо е мислимо. Ало то трябва да ви се подчини и огъне! Така го
иска вашата воля. Гладко трябва да стане то и подвластно
на духа, негово огледало и отражение.
Това е цялата ваша воля, о, премъдреци, като воля
за власт, та дори и когато приказвате за добро и зло
и за преценки и стойности.
Вие още искате да създадете света, пред който
бихте могли да коленичите: такава е вашата последна
надежда и опиянение.
Немъдреците, разбира се, народът, те са като река,
по чието течение плува лодка, а в лодката седят тър –
жествено и забулени преценките на ценности.
Вашата воля и вашите ценности вие поставихте вър-
ху реката на битието: стара воля към власт издава това,
което народът смята за добро и зло.
Вие бяхте това, о, премъдреци, които поставихте
такива гости в лодката и им дадохте блясък и горди
имена – вие и вашата властна воля!
По-надалеко носи сега реката вашата лодка: тя
трябва да я носи. Малко значение има, че разбитата
вълна се пени и ядно се противи на кила!
Не реката представя опасност и край на вашето
добро и зло, о, вие, премъдреци, а самата воля, волята
за власт – неизчерпаемата творческа съзидаваща воля
на живота.
Ала за да проумеете моите слова за добро и зло,
аз ще ви кажа и своята дума за живота и естеството на
всичко живо.
Аз проследих всичко живо, проследих неговите
най-малки и най-големи пътища, за да опозная неговото
естество.
Със стостранното огледало улавях неговия поглед,
когато устата му, беше затворена, за да ми проговори
окото му. И неговото око ми заговори.
Ала където и да намерех нещо живо, там дочувах
и реч за покорство. Всичко живо е покоряващо се.
А това е второто: заповядва се на тогова, който не
може да се покорява на самия себе си. Такова е естеството
на всичко живо.
Третото пък, което чух, е: да заповядваш е по-труд-
но, отколкото да се покоряваш. И то не само за това, че
заповедникът носи бремето на всички покоряващи се
и че това бреме лесно го смазва.
Опит и риск ми се струваше всяко заповядване: и
винаги, когато заповядва, живото излага на опасност
сам`о себе си.
Да, дори и когато заповядва на самото себе си, то
трябва да изкупи своето заповядване. На своя собствен
закон то трябва да стане съдник и отмъстител и жертва.
“Та как става това”, се запитвах аз. “Що увещава
живото да се покорява и да заповядва и като заповядва,
да се и покорява?”
Чуйте моите слова, о, вие, премъдреци! Проверете
строго дали съм проникнал в сърцето на самия живот
и до корените на неговото сърце!
Дето намирах нещо живо, там намирах и воля за
власт; дори и във волята на слугата откривах волята да
бъде господар.
Да слугува по-слабото на по-силното – това му
внушава неговата воля, която иска да бъде господар
над още по-слабото: от това удоволствие то не може да
се откаже.
И както по-малкото отдава себе си на по-голямото,
за да има радост и власт над най-малкото, така и най-
голямото се себеотдава и от желание за власт излага
дори и живота си на опасност.
Това е себеотдаването на най-голямото, то е риск
и опасност и игра на зарове за живот и смърт.
А където има жертвоприношение и служби и любо-
вни погледи, там има и воля да бъдеш господар. По потайни
пътища се промъква крадешком по-слабият в крепостта –
чак до сърцето на по-силния – и открадва властта.
А тази тайна самият живот ми довери:
– Виж – каза той, – аз съм това, к о е т о т р я б в а
в и н а г и и с а м`о с е б е с и д а п р е в ъ з м о г в а.
Разбира се, вие назовавате това като воля към
сътворение или порив към целта, към по-възвишеното,
по далечното, по-многократното: ала то е все едно и
една единствена тайна.
Предпочитам аз да загина, отколкото да се отрека
от това едно: и наистина, дето има залез и листопад,
виж, там животът се жертвува – за власт.
Че аз трябва да бъда борба и зараждане, и цел, и
противоречие на цели: ах, който разгадае моята воля,
той ще разгадае и по какви криви пътища тя трябва да
върви!
Каквото и да сътворя и колкото и да го обичам –
скоро аз трябва да се превърна в негов противник и
на своята любов – тъй го иска моята воля.
Също и ти, познавачо, си само пътека и следа на
моята воля; наистина, моята воля за власт върви също
по-стъпките на твоята воля за истина!
Не е улучил истината, разбира се, този, който е
изстрелял подир нея думата “воля за съществуване”:
такава воля няма!
Защото което не съществува, то не може да иска –
а това, което съществува в живота, как би могло да
иска живот?
Само дето има живот, там има и воля: само че не
воля за живот, а – тъй те уча аз – воля за власт!
За живеещия много неща имат по-висока цена от
самия живот; но дори и от самата оценка говори волята
за власт.
Така ме учеше нявга животът и благодарение на
това познание, о, премъдреци, разгадавам аз загадката
на нашето сърце.
Истина, истина ви казвам: добро и зло, което да
бъде непреходно – такова нещо няма! От само себе си
то трябва все отново да се превъзмогва.
С вашите ценности и думи за добро и зло вие
упражнявате насилие, о, оценители на ценности: и това
е вашата скрита любов и блясъкът, трепетът и бурите
на душата ви.
Ала по-мощно насилие израства от вашите ценно-
сти – и ново превъзмогване: в него се разбива яйце и
яйчена черупка.
И който трябва да бъде творец в добро и зло, на-
истина той трябва да бъде по-напред рушител и да раз –
бива ценности.
Така върховното зло принадлежи към върховната
добрина: а тя е творческо начало.
Нека говорим, о, вие, премъдреци, само за нея,
макар и да е лоша. Мълчанието е по-лошо: всички пре-
мълчани истини се превръщат в отрова.
Пък и нека се разбие всичко, що може да се раз-
бие, о нашите истини! Не един дом ни предстои още да
изградим!
Тъй рече Заратустра.
Фридрих Ницше
