За живота и успението на най-почитания български светец Свети Иван Рилски и основаването на Рилския манастир.
Българският народ и Българската православна църква почитат днес паметта на Преподобния Иван /Йоан/ Рилски Чудотворец. Той е най-големият български светец, в чието лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бога.
Роден е около 876 г. в село Скрино, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис (852-889 г.) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син – цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозна вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир – Рилския, който съществува вече 1000 години. Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна. При едно свое пътуване цар Петър Първи изминал около 120-километрово разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо.
Такова било началото на най-известния български манастир.
Около него се събрали последователи, които образували първото монашеско братство. Преди смъртта си преподобният Иван останал в пълно уединение, там съставил своето „завещание“ и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 година. Погребан бил в притвора на църквата в каменна гробница, която се е запазила до днес.
След неговата смърт учениците му пренесли с почести тленните му останки от Рилската обител в Средец. През 1183 г. мощите са били пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец. През 1195 г. цар Асен Първи тържествено пренесъл мощите на Свети Иван Рилски в Търново, където останали почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.
Източниk: Дарик Радио
