 | длани притвориха реката и небето – НЕЖНО залеза да изгасят |
 | есенен пристан – мечтите там не хвърлят котви, а само се привързват |
Измисли ме –
измислих те,
време е да
поизстинем.
Сънуваш ме –
сънувам те,
време е да
се събудим.
Живееш ме –
живея те,
време е да
се живеем заедно –
измислени,
сънувани,
истински.
утре
утре росата ще замръзне
върху дланта мека на листата
и зимата ще дойде първо –
там във ниското на шепите
paracels
