Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
Първи стъпки в Любовта
Скъпи Приятели,
Аз знам и виждам това, което вие не знаете и не виждате.
(Всъщност, всички си мислят така)
Аз знам още, че ще си навлека омразата ви, но то ще е само докато разберете и прогледнете. А до тогава, аз ще ви поучавам, а вие ще ме мразите. И ще го правите не защото е по-добре за вас, а защото така сте научени.
Приятели, не си мислете, че вие сте нещо истинско и неповторимо. Вие сте това, което другите са направили от вас. Аз искам да ви помогна, да бъдете тези, които всъщност сте.
Аз мога да пиша писмата си, с поезията на Шекспир и философията на Ницше, но тогава красотата на словото ще ви попречи да видите силата на философията.
Аз мога да пиша с поезията на Ницше и философията на Шекспир, но тогава силата на словото ще скрие красотата на философията.
Или мога да бъда изцяло един по-добър Ницше, но тогава няма да разберете нито поезията, нито философията, а ще родите един по-лош Хитлер.
Затова реших да пиша с вашите думи, използвайки знанието на вашите истини, за да ви заведа до Истината, Която е Бог.
Неговите имена са Аз Съм, Този Който Съм, Живот, Любов.
Всеки от вас си мисли, че вече е някой. Всеки си мисли че е личност и може да претендира за своята неповторимост.
Но каква е разликата между вас, и който и да е друг човек?
Ако се замислите по-мъдро, ще видите, че разлики няма. Всички сме човеци. Едни по-богати, други по-бедни. Едни по-образовани, други по-малко. Едни по-добри, други по-лоши. Нашите разлики са наша основна прилика.
Искаме да се отличим от тълпата, и с усилията си само променяме мястото си в нея. Малко са тези, които са се издигнали над тълпата, но бидейки отгоре, по-осезателно са чувствали зависимостта си от нея.
Всеки му се иска да е по-специален, но не е. Има хиляди, милиони, милиарди като вас. Вие сте човек.
Хората си приличат по това, че са различно богати и различно интелигентни. Но най-много си приличат по това, че всички хора обичат и мразят.
В основата на човешката “интелектуалност” е именно способността да се обича и мрази. Или по-точно, способността да се стигне до този извод, е която ни прави “интелектуални”.
И понеже като хора се опитваме да открием себе си, нека видим колко можем да обичаме и колко мразим.
Защо обичаме и мразим?
Какво е Любов и какво е омраза?
Знаем ли как да обичаме?
Знаем ли как да мразим?
Ние сме хора, поради способността си да разделяме Любовта от омразата. И трябва най-вече към това да насочваме нашите опити за себе доказване Не се стремете към материалния израз на човешкото себе доказване Нито се стремете да се докажете чрез своята информираност, наречена от вас “интелигентност”.
Аз знам, че цялото човешко нещастие идва от неправилното дефиниране на Любовта, а от там и неправилното й “използване”.
Ако дефинираме Любовта като чувство, то веднага трябва да я наречем “привързаност”. Но такава привързаност съществува и при животните. Следователно, нашата дефиниция за човешка Любов е неточна.
Къде грешим и как да я дефинираме по-точно?
Може би ще бъдем по-близо до Любовта, ако я дефинираме като “смесица от чувства, които ни карат да усещаме някого или нещо, като най-голямата и важна част от нашите желания”.
Да но в случая, спокойно можем да пропуснем всички думички и да оставим само думата “желания”. Любовта желания ли е?
Ако кажем че е, тогава пак ще трябва да се приравним с животните, защото те също изпитват желанията, определящи нашата “любов”.
Следователно и тук сгрешихме.
Какво друго би могла да е Любовта, което да е само човешко?
Приятели, ако имаше такова нещо, и хората го знаеха, аз нямаше да напиша своята книга и писмата си до вас.
Това, което хората не знаят, е това, което ги прави човеци. Ако го знаехте и можехте, щяхте да сте Този Който Съм. (Това е, едно от имената на Бог) И вместо да казвате “аз живея”, щяхте да казвате Аз Съм. Но понеже не знаете и не можете, сте човеци.
Любовта не е чувство или желание. Любовта е състояние на Духа. И това състояние на Духа се нарича Бог.
Обещах да не пиша като Ницше, и не пиша като него. Всичко, което четете е Истина, а не метафори за себеподобни.
Ако искате да обясните Любовта, трябва да я видите като състояние на вашия Дух.
Как се постига това състояние на Духа, наречено Любов?
Първото и най-важно условие е да не мразим. Ако искаме да видим, какво има в една тъмна стая, ние светваме лампата, за да “вкараме” светлина в тъмницата. И тогава светлината ни показва какво има в стаята. Но ако сме преградили, някоя част от стаята със стена, естествено е зад нея да не може да се види нищо. Ето това е нашата омраза. Една голяма стена, която прегражда по-голямата част от стаята, която искаме да видим.
Какво правим ние през своя живот? Мислим си че обичаме, а всъщност желаем. Мислим си че обичаме, а всъщност сме привързани към нещо. Много често се оказва, че сме привързани към стената на собствената си омраза. Защото много от хората “обичат да мразят”.
Да не мразим е първото, което трябва да направим. И когато решите да изпълните това условие, ще видите колко е трудно да се направи. Всички скачат срещу мене с въпроса “как да не го мразя, като той ми навреди?”.
Добре, нека обсъдим този начин на отричане.
Някой ви е навредил с нещо и вие го мразите.
Първото което ще ви запитам е, този когото мразите, чувства ли се по-зле от вашата омраза.
Вашата омраза прави ли ви по-щастлив?
Естествено, омразата ви не наврежда на никого, освен на вас. И когато осъзнаете това не се ли чувствате като глупак, който през цялото време е търсил спокойствие край шумотевицата на парния чук?
Ако искате да се чувствате добре, не можете да го постигнете с омразата си.
Но естествената реакция към този, който ни наврежда е да го намразим, ще кажете вие? Аз бих казал – да му простим. Да простиш на този, който ти е навредил, е полезно първо за тебе самия. Това ви го казвам и като успокоение на вашия егоизъм. Защото винаги, когато правите добро, правите го първо за себе си, а после за другия.
Някои ме питат: “И ако пак ми навреди, пак ли да му простя?”. А какво друго бихте могли да направите, след като вредата вече е нанесена. Естествено е да направите добро на себе си, като простите, и по този начин компенсирате малко от нанесеното ви зло. Но ако намразите, ще прибавите още зло към това, което вече сте приели.
Излиза, че Доброто е на Мъдрите, а злото на глупаците. Ако искате да изглеждате глупак и да се чувствате зле, може да си позволите да мразите. Но ако сте Мъдър ще сте Добър. Искам да го подчертая:
Доброто е от Мъдростта, а злото от глупостта.
Така решихме, че първата необходима крачка към постигане на Любовта е да не мразим. Защо трябва да мразим някого, който не е достатъчно мъдър за да е добър? Неговият начин на живот, неговата духовна бедност, или липса на добро възпитание, са го оставили в тъмнината на глупостта, която го подтиква към правене на зло. Разбира се причините за глупостта на някого биха могли да са много и различни, но в никакъв случай те не бива да са наши причини, за нашата омраза.
Коя е втората крачка към Любовта?
Състраданието.
Вместо да мразим и ненавиждаме, можем да съжалим и да бъдем състрадателни.
Думата “състрадание” на Български език, много ясно определя смисъла на понятието. Ако се опитаме да съизстрадаме състоянието в което се намира грешника, ще успеем да стигнем до причината довела го до лошото деяние, и евентуално да му помогнем да осъзнае грешката си. И първото успокоение на духа си, грешника трябва да намери в нашата прошка. Ако успеем да направим това, тогава сме били полезни не само на себе си с нашата прошка, но и на съгрешилия. А помагайки на него помагаме и на другите, които ще са предпазени, от евентуално повтаряне същата грешка.
Горното е най-добрия начин за развитие на нещата, който за съжаление не винаги работи успешно. Не можем да очакваме да променим “лошия” само с нашата прошка, и много често това не се случва. Вие сте достатъчно интелигентни, за да четете тези писма, и въпреки всичко, вашата интелигентност съвсем не е достатъчна, за да не се дразните и да не мразите нещо или някого. Вие ще се научите, ако искате, но за това ще е необходимо много време и Мъдрост от ваша страна. Така и в борбата със злото е необходимо време, за да се изкорени то, и да се посади Доброто.
И тук искам да ви поохладя, като ви кажа – не се мислете за добри. Никой не е достатъчно добър. Защото ако сте Добър, ще сте Бог. Само Бог е Добър и само Бог е Любов. И към Него се стремим ние. Стремим се към това състояние на Духа, което се нарича Любов, но това е другото име на Бог. Когато постигнем Истинската Любов, ще сме постигнали Този Който Съм.
Вие все още не познавате Себе Си. И пътят за вашето себе познаване минава през Любовта.
Получи се нещо, като математическо равенство:
Любов = Бог
Ако Аз = Любов
То Аз = Бог
Това е съвсем вярно равенство.
В своите писма до вас, ще се старая да стоя по-далече от религиозните термини и персонажи, защото за много хора, това изглежда несериозно. Заради тези хора, ще се опитам да говоря на техния език.
Но каквито и да са хората, и какъвто и да е езика, едно е сигурно – никой не може да отрече Любовта като най-голяма необходимост за нашия свят. Дори да изключим търсенията си в областта на “отвъдното”, Любовта е до болка необходима в тукашния ни живот. Така че, нека се опитаме да бъдем добри.
Очевидно е, че никак не е лошо да сме човеци. Но много по-добре ще е да сме Добри Човеци. И това вече звучи като мечтата на някои за Свръх Човеци. Защото между Бог и човека е Добрия Човек, а него го наричат Свръх Човек.
Вие не можете да си представите, колко интересна може да е борбата на човека, да превъзмогне себе си, за да израсне до висотата на Добрия Човек.
В тази битка ви каня. Защото знам, че търсите доказателства за вашата сила. Докажете силата си да не мразите, или ми докажете, че трябва да мразите. Докажете ми силата си да обичате, или ми докажете, че не трябва да обичате.
Обявете ми война, защото само тогава ще мога да ви победя.
Не се свивайте в безразличието на слабака.
Не отминавайте моето предизвикателство.
Обещавам ви, вашата загуба да бъде ваша победа.
Обещах ви да не говоря като Ницше, но не удържах на думата си. Защото той заслужава това оправдаване.
В началото ви казах, че по нищо не се различавате от другите. А и как бихте могли?
Нали сте човеци? А човеците обичат и мразят. И по това си приличат.
Изхвърлете омразата от себе си, Обичайте и станете Добър Човек. И тогава ще се отличите от човеците.
Умниците не познават силата на Добротата и казват: “Не искам да съм добър като глупака.”
Казах ви вече, че Мъдростта е на Добрите, а омразата на глупците. Глупците са, които се мислят за силни, а Мъдрите познават Силата.
Може би ви изглежда, че Любовта робува на този свят за да е добре на “онзи”?
Любовта не робува, защото този свят е неин, както и “онзи”. Любовта работи на своето си.
Този свят е създаден от Бог и заради Бог, и знаем че едно от имената Му е Любов.
Николай Сисоев – Труден
