Имах сън…
Стоях пред врата с табелка „ТЪМНАТА СТАЯ“.
Отворих я и влязох.
Беше тъмна стая с огледала закачени по стените:
красиви огледала в красиви рамки,
грозни огледала в грозни рамки,
чисти огледала в красиви и грозни рамки,
зацапани и пропукани огледала в красиви и грозни рамки…
Изведнъж всички те започнаха да хвърлят своите светлинни зайчета по стените на стаята:
красиви и светли зайчета,
замъглени и безформени зайчета,
някои – почти невидими,
други ярко блестящи…
Стаята се изпълни с тяхното безспирно бърборене.
Постоях и излязох.
Затворих вратата след себе си.
Бърборенето спря.
Благословена е Светлината, която дава глас на огледалото.
Труден
