Малка приказка за малкото сърце

0
2

За своя средно дълъг живот сърчицето и неговият човек бяха изпитали много повече мъка в сравнение на радостите ! А то не искаше да е така ! Те бяха живяли около 20 години заедно и все още не можеха да свикнат да разчитат един на друг , защото сърчицето беше ръководещо. И все пак те си живяха така, и на това се дължаха неволите им. Сърчицето правеше всичко възможно за да почувстват истинското щастие но не можеше да го направи, все нещо го заблуждаваше ! Но защо беше така…???
То винаги помагаше на изпадналите в нужда , но не можеше да помогне само на себе си . Сякаш контактуваше с гостпод и тои му казваше как да помага на другите , но не и на него . И това го убиваше !!! Чувстваше се щастливо когато помогнеше на някого , защото го искаше . Но после винаги беше изоставяно , и от това го болеше. Колкото и малко да беше в него имаше толкова много болка , като че ли целия свят си беше излял страданието в него ! Нядяваше се поне веднъж в живота си да изпитат голямото щастие , щастието от любовта , но това не ставаше . Сякаш някой го беше проклел и бог не искаше да махне заклинанието над него , а това бавно и мачително го убиваше… !
Сърчицето с голямата си насъбрана тъга тласкаше своят човек да пише стихове , поеми , разкази които винаги бяха тъжни ! Защо ли ? Защото по този начин то изкарваше , макар и малка част от болката насъбрана в него , и донякаде му помагаше , но само до някъде….
Но веднъж когато за пореден пат беше излъгано , и тънеше в тъга то почувства някаква топлина , топлина на друго едно сърчице като него . И това го накара да бъде щастливо , и то се стопли , грейна и неговият човек. И двамата станаха щастливи , и се надяваха , че веднаж за винаги и бог се е смилил над тях, и те ще изпитат истинското щастие.
Малкото сърчице като че ли , малко по малко опознаваше сродната си друшка и се влюбваше със страшна скорост , не се замисляше , а и не искаше , че това може да бъде поредната клопка в която да изпадне , защото беше щастливо и не искаше да повярва че това щастие е фълшиво !
И така след кратките срещи и дългите разговори те се влюбиха безвъзвратно , и бяха щастливи истински! С нетърпние чакаха да излязат и да се видят , да прегърнат и целунат своето щастие. Не бързаха , а и не искаха да бързат , с физическия контакт наречен секс , на тях им стигаше душевното щастие. Виждаха обърканоста на своята любима и се мъчеха да и помогнат до колкото могат , но господ отново започна да ги спира, не позволяваше на сърчицето да се развихри в своята стихия и да помогне , може би защото беше свързано с неговото щастие .
Постепенно сърчицето започна да се обърква и да натрупва пак някаква болка в себи си . Започнаха отново тези болки които то беше позабравило.
Чудеше се дали тази болка е истинска или някъква излюзия ,надяваше се да е именно второто , но все пак не беше обедено ! И отново започна да кара своят човек да плаче и да страда . А този път това страдание беше по-различно , някак си дяволски силно , страдание което не бяха изпитвали досега . А може би се дължеше на това че и чувствата до преди това , не бяха изпитвали досега , може би защото всичко този път беше страховито и истинско .
Сърчицето за втори път през това време което познаваше своята дружка , започна да изпитва някъкав силен страх.
Първият път беше защото в него четяха както в отворена книга , виждаха това което чувства , а това което не можеше да видят , то казваше , защото го бяха омагйосали. Страхът се подсилваше с това , че и на неговият човек му четяха мислите . Всичко беше като някъква магия… за добро или за лошо . А досега не им се беше случвало такова нещо и ги беше страх… . Страхът от нещо ново и неизпитвано досега исински .
Но този страх постепенно изчезна и остана само щастието.
А вторият страх беше по опасен за сърчицето , защото то се подтисна заедно с неизмеримо голямата болка която се насъбра в него , то взе да се плаши че този път няма да издаржи и ще се пръсне, а струваше ли си …? За пореден път то като че ли беше само използвано и после отритнато … но дали наистина е така ???
За пореден път , то взе да се моли господ да се намеси и да промени нещастната му съдба , поне да му помогне , защото малкото сърчице се беше отказало да разчита само на бог. Искаше с неговият човек да вземат нещата в свой раце и да върнат щастиено но незнаеше как … Ако имеше поне някъква идея какво да направи , щеше да го направи . Единственото нещо което му казваха да направи е да се опита да заличи споменът за своята дружка от себе си но не можеше да го стори , предпочиташе да се пръсне …
И така постепенно то взе да се отказва от единственото нещо в което вярваше и на което се дължеше неговият живот – съществуването на истинската любов и че тя ще спаси света…
Но в него продължава да живее надеждатата , че именно тази любов която изпитваше сега ще се върне при него и ще го спаси….

Ще попитате какво се случи със сърчицето накрая ли , незная ? В него все още живее тази надежда , някой да му отварне поне малко на голямата любов, която е способно да даде …. !
И все пак ще си кажете това е приказка – но нали всяка приказка се заражда от истински случай ? Така е и тази . Това малко сърчице е моето , а неговият човек съм аз ! И то все още продължава да ръководи животът ми но май наближава времето когато ще се пръсне , а с него ще се пръсне и моят живот…

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари