***

0
4

Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се –
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! – вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня – ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай и днес моя праг.
Ей го щастието – седнало в ъгъла,
чака ме, аз вече разбрах –
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх!

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари