Светата Майка от Калкута
Автор Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА
(бр. 07/2005)
В края на август се отбелязва юбилей, който със сигурност няма да бъде пропуснат от вярващите – 95 години от рождението на майка Тереза. Наречена от папа Йоан Павел II „Божи дар за най-бедните от бедните“, родената в Албания светица се стремеше да премахне болката от лицето на земята, оставяйки след себе си проникновени мисли и много доброта.
Майка Тереза е родена на 26 август 1910 г. в Скопие, днешната столица на Република Македония. Светското й име е Agnes Gonxha Bojaxhio и в превод означава „неразцъфнало цвете“.
Когато малката Агнес навършва десет години, изненадващо умира баща й – заможен албански католик. Две години по-късно Агнес взима решение да постъпи в монашески орден. Едва осемнадесетгодишна, тя е приета в Loreto, католически орден, изпълняващ предимно мисионерска и просветителска дейност в района на Бенгалия, днешна Индия.На 28 септември 1928 г. тя заминава за Ирландия, където се помещава централното седалище на ордена. Два месеца по-късно Майка Тереза се присъединява мисионерите в Бенгалия.
В Калкута тя полага първата си клетва и следващите седемнадесет години работи като преподавател а, по-късно е и директор в St. Mary`s School. По време на едно от многобройните си пътувания през милионния град, Майка Тереза усеща и приема „божието призвание да помага на бедните и онеправданите“.
Две години по-късно тя получава разрешение да се оттегли официално от редиците на ордена, запазвайки своя статут на монахиня.
Следващият период от живота на Майка Тереза преминава в най-бедните предградия на Калкута. Именно там тя получава името „Saint of the Gutters“, заради неуморните си грижи за най-онеправданите и неизлечимо болните.
Светата Майка е известна и като организатор на множество благотворителни акции в защита на пострадали от природни бедствия. Доктор по богословие, тя обича да казва:
Плодът на тишината е молитвата.
Плодът на молитвата е вярата.
Плодът на вярата е любовта.
Плодът на любовта е служенето.
Плодът на служенето е мирът!“
По-късно този кратък текст ще стане известен като „визитната картичка“ на Светата Майка.
Приживе тя често споделя, че „най-важната форма на изразяване“ за нея е молитвата. Ето малък подбор от най-популярните молитви на Светата Майка:
„О, Господи… Научи ни, да се доверяваме на Божието провидение и ни помогни, да преодолеем човешката си ненаситност. Алчността не е направила никого щастлив. Дай ни сила, да ти се отдадем изцяло, за да сме оръжие, с което да изпълниш волята си… за да са нахранени гладните, да са облечени голите, да са подслонени бедните и болните да са излекувани. И Боже, дай ни Твоя Свят дух, за да можем, чрез вярата, с която ни даряваш, да осъзнаем, че ние сме по-ценни за Теб от всяка красива лилия или всяка пееща лястовица в небето… Мили Господи, Ти ми даде смелост от доверието, че ме приемаш. Остави ме да обичам всички, които са нежелани, така, както Ти ме обичаш. Дай ни част от богатството на твоята любов, тогава ще се обичаме взаимно.
Най-мили Боже. Аз ще Те виждам днес, в лицата на Твоите болни, и всеки ден, докато се грижа за тях ще понасям Твоята болка. Ако се скриеш под палтото на накърнения, на искащия, на неразумния, ще мога да Те познавам и ще казвам: „Исус, колко е хубаво да ти служа“.
„Господи, дай ми виждаща вяра, тогава моята работа няма да се превърне в тежест, и аз ще намеря нови приятели, които да изпълнят всички желания на бедните. Вие, мили болни, колко още повече сте ми скъпи, защото Христос е във вас; и каква радост е за мен да мога да се грижа за вас. Всемилостиви Боже, остави ме да приема голямото достойнство на моето призвание с всички задължения. Никога не допускай да се отнеса недостойно, като се предавам на студа, на неприятелството или нетърпението. И, о, Господи, защото си Исус, моя пациент, бъди моя търпелив и милостив Исус, прости ми грешките ми и гледай към волята ми, която е насочена към любовта към Теб, в личността на всеки болен. Господи, дай сила на вярата ми, благослови делата ми и моята работа, сега и винаги.“
През 1949 г. Майка Тереза получава индийско гражданство, а година по-късно основава ордена „Мисионери на любовта към ближния“, чиито членове се задължават в безбрачие, подчинение и бедност.
Няколко години по-късно папа Йоан Павел ІІ признава официално „Мисионери на любовта към ближния“, като основен ангажимент на ордена остава грижата за умиращи, сираци и най-вече – болни от проказа. Към днешна дата към „Мисионерите“ на Майка Тереза принадлежат над 3000 сестри и 500 братя-монаси от повече от сто различни държави.
Приживе Майка Тереза е често и доста остро критикувана за крайно консервативния си поглед по отношение на абортите. В относително либералната политика на голяма част от световната общност по този въпрос тя вижда „най-големият разрушител на мира днес“. Когато в Ирландия предстои да бъде легализирано решението за аборт, Майка Тереза призовава активно ирландските граждани да гласуват отрицателно.
За своята самоотвержена любов и милосърдие, Светата майка от Калкута е носител на множество престижни отличия. Сред тях са Нобеловата награда за мир (1979 г.) и призът на Фондация „Темпълтън“ (най-голямото парично отличие в света, присъждано ежегодно от глобалния инвеститор и филантроп сър Джон Темпълтън за личностни постижения в сферата на науката и религията). В част от речта си при връчването на Нобеловия приз, Светата Майка казва:
„Направи ни достойни, Господи, да служим на всички ближни по света, които живеят в бедност и глад. Дай им чрез нашите ръце техния днешен хляб, чрез нашата пълна с разбиране любов мир и радост. Господи, направи ме слуга на Твоето Царство, за да мога да дам любов там, където има омраза; където цари несправедливост, да дам духа на прошката; където има неединство, да настъпи единство; където има съмнение – надежда; където има сенки – светлина; където има тъга – радост. Господи, направи така, че да търся, да утешавам, вместо да бъда утешавана; да разбирам, вместо да бъда разбирана; да обичам, вместо да бъда обичана; защото чрез самозабравата човек ще намери; чрез прошката ще постигнем опрощение; чрез стремежа ще се събудим за вечния живот. Амин.
Днес, когато получавам тази голяма награда, аз лично съм съвсем недостойна, но съм щастлива заради нашите бедни; щастлива, защото мога да разбера бедните, по-точно казано – бедността сред хората. Благодарна съм и много щастлива, да я получа от името на гладните, бездомните, слепите, болните от проказа. От името на всички тези, които се чувстват нежелани, необичани, ощетени, които са изключени от обществото ни. Приемам тази награда от тяхно име и съм сигурна, че тя ще донесе една нова, пълна с разбиране любов между богати и бедни. Тук виждаме Христос, затова той дойде на земята, за да донесе това послание на бедните.
Преди няколко седмици бедни се бяха събрали заедно. Искахме да оповестим на бедните радостното послание: „Бог ни обича, ние Го обичаме, всички сме създадени от неговата обичаща ръка, за да обичаме и за да бъдем обичани.“
И още: „Нашите бедни са невероятни хора, те са ценни хора. Те не се нуждаят от нашето съчувствие и нашата симпатия, не се нуждаят от нашата разбираща любов. Те се нуждаят от нашето уважение, те искат да се отнасяме към тях с любов и зачитане. И аз чувствам, че най-голямата бедност се състои в това, че едва сега се учим да разбираме, каква е смъртта на нашите братя…
Това искам от Вас: Обичайте бедните, не им обръщайте гръб, защото ако обърнете гръб на бедните, Вие се отвръщате от Христос. Той превърна себе си също в гладуващ, в гол, бездомен, така че да имаме възможността, да Го обичаме. Къде е Бог? Как можем да Го обичаме? Не е достатъчно да кажем: „Боже Господи, обичам те!“ Ние обичаме Бога в този свят, когато даваме нещо от себе си. Естествено аз мога сама да изям захарта, но аз мога и да я споделя с другите. Мога да я дам на възрастни, мога да я дам на деца. Когато даваме през целия ден, през целия живот, някой хубав ден ще бъдем изненадани, когато хората споделят с нас и се радват на това.
Така аз се моля за вас, да отнесете молитвата при своите семейства. Плодовете на молитвата ще бъдат вярата, че го правим за Христос. Когато наистина вярваме, ще започнем да обичаме, и тогава ще се обичаме взаимно, първо в нашия собствен дом, после сред нашите съседи, тогава хората от цялата страна, в която живеем. Нека всички да отправим молитвата: „Господи, дай ни смелост, да пазим всяко неродено дете.“ Защото детето е най-големият дар на Бога за семейството, за народа и за света.
Бог да Ви благослови!“
През 1996 г. общинската управа на Вечния град Рим обявява Майка Тереза за свой почетен гражданин.
На 5 септември 1997 г., няколко дни след смъртта на принцеса Даяна, с която приживе са особено близки, Светата Майка напуска този свят. Погребана е в Калкута, а шест години по-късно, на 19 октомври 2003 г. папа Йоан Павел ІІ я обявява за „блажена“. „Божи дар за най-бедните от бедните“ са думите, с които Светият отец канонизира Майка Тереза пред близо 400 хиляди вярващи на площад „Свети Петър“ във Ватикана. Огромни екрани, инсталирани на централния площад и „Виа Делла Консилиационе“, предават директно месата, превеждана едновременно на шест езика. В края на церемонията, за всички вярващи е обявен и официалният празник на светицата – 5 септември, денят на нейната смърт.
Албанка по народност и католичка по вероизповедание, Майка Тереза е многократно обявявана за един от емблематичните символи на любовта, хуманността и милосърдието на нашето съвремие.
Заветът, който Светата Майка остави след себе си, е изписан върху стената на един от домовете за безпризорни деца в Калкута:
„Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.“
Списание „Усури“
