Това не е отворено писмо.
Това е размисъл за България.
За какво става дума?
Става дума за подетата кампания срещу една издателска къща, по повод на една тяхна недомислена грешка.
Честно да си призная, в началото и аз приех цялата история като израз на упадъка на Българския морал.
После си казах „какво общо има Българския морал с някаква си издателска къща“, а по-после, след като поуспокоих страстите, видях, че всъщност нещата не са чак толкова черни.Какво се бе случило?
Един Българин на име Виктор, създал интернет сайт за слепите Българи, в който предлага наред с всичко друго и книги, във формат удобен за гласовите програми, ползвани от слепите. Доколкото знам, дори създал такава програма. Самият Виктор е сляп (с очите).
Приятелите от ИК „Труд“ наминали през този сайт (не защото са слепи с очите) и забелязали малка НЕРЕДНОСТ – Виктор предлага книги на Елин Пелин.
Да-а-а… Вие може би не знаете, но да предлагаш книги на Елин Пелин е ПРОТИВОЗАКОННО, освен ако не притежаваш ИК „Труд“.
Тука искам да защитя приятелите от Труд.
Както е известно, според закона за Авторските Права на Република България, правата върху един литературен материал изтичат седемдесет години след смъртта на автора. До тогава наследниците му биха могли да се възползват от възможността за печалба.
Изглежда след смъртта на Елин Пелин при делбата на имуществената собственост, неговите авторски права са били дефинирани като такава (имуществена) собственост, и някой ги е получил.
Не знам, може би това да е напълно законно, но може и да не е, най-вече, ако Елин Пелин не е упоменал в завещанието си своите Авторски Права.
Аз съм сигурен, че ще се намери някой, който да си зададе въпроса: какъв годишен тираж за Елин Пелин е обещан в договора за покупко-продажба на Културно Национално Наследство, и сигурно този някой ще поиска да види договора и да оспори валидността му.
Приятелите от Труд най-вероятно не са мислили над подобни възможности и са се охарчили да купят правата върху Българския класик, които биха им стрували много повече в разходи и загуби вследствие на лошото име, което биха им лепнали в едни такива правни спорове..
Добре че не сме Америка, защото един евентуален успех на техните противници би могло да ги задължи да заплатят пропуснати ползи на другите издателски къщи.
Оставете апетитите за спечелено дело. Има такива, които водят дела за да ги загубят ШУМНО. Тогава спечелилият делото, губи пазара.
Затова, мили Българи, вие не трябва да съдите „Труд“, а да им съчувствате.
Освен това, създава се впечатлението, че всички в Труд са ПЕЧАЛБАРИ.
НЕ Е ТАКА!
Там работят ваши родители, братя, сестри, приятели, и вие знаете, че те са добри хора, изкарващи хляба си, с надеждата да помогнат на Българската Култура.
Всеки греши.
И ние сме грешили, и все още грешим, и ще грешим за в бъдеще.
Когато вие сгрешите, искате да ви се прости.
А когато другите сгрешат, вие трябва да им простите.
Ако си прощавате, значи се обичате.
Но ако не искате да простите, вие не сте по-добри от грешниците.
Приятелите от ИК „Труд“, оспорват правото на слепите Българи да ползват творчеството на Елин Пели в дигитален формат.
Те оспорват следния текст от закона за Авторските Права:
Глава пета
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Допустимост на свободното използване
Свободно използване без заплащане на възнаграждение
Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
Мили приятели от Труд, искам да ви предпазя от една грешка, всъщност две грешки.
Първата грешка е в неправилното ви тълкуване на думичката „аналогичен“.
Тази думичка не се отнася към формата на метода, а към възможностите за ползване на метода, който е отнесен към специфичната ограниченост на слепите Българи.
Кое би могло да бъде аналогичен метод на брайловото писмо?
Това е всеки метод, който позволява на слепия човек да „прочете“ един текст.
Точно такъв метод се съдържа във файловете предоставени в www.bezmonitor.com
Втората грешка, която правите, е че поставяте на едно ПАРИ, МОРАЛ и КУЛТУРА, и то отнесени малко непремерено, към хора, заслужаващи нашето внимание и грижи.
Затова приятели, ако искате да поправите двете си грешки, напишете едно публично извинение до Виктор и до цяла България.
Всички ние ще се радваме да видим, че не сме се излъгали в морала и достойнството на една толкова уважавана Издателска Къща, каквато е „Труд“.
А до тогава, Truden Web Site ще откликне на нуждите на нашите слепи (с очите) братя и сестри и ще постави в Трудната Библиотека книжки в удобен за тях формат.
Надявам се, че този път ще бъдете снизходителни и няма да направите същите грешки, виждайки Елин Пелин в нашата Библиотека. Нещо повече – надявам се да поставите връзка към нашия сайт, както ние сме поставили към znam.bg
Желая на ИК „Труд“ много Успехи в Просветителското им Дело.
–
Подхванатата тема ме води към някои други размисли, които бих искал да споделя.
Напоследък много се набляга на законноста в България.
Крайно време беше да се НАБЛЕГНЕ на това.
Но законността, приятели, не е нещо, което трябва да ни ограничава, а е нещото, което трябва да ни прави Свободни.
Законът трябва да служи на ЕДИНИЯ човек.
Този ЕДИН човек е всеки един от вас.
Ако един закон ограничава правото само на ЕДИН от вас, той е НЕЗАКОНЕН.
В горния случай, един закон ограничава правото на слепите да се докоснат до Българската Култура в творчеството на Елин Пелин.
Някои ще възразят, че не е вярно.
Дори факта, че не може да се намери (или трудно се намира)книга в дигитален формат удобна за слепите е вече ОГРАНИЧЕНИЕ.
Допълнително това се усложнява от не добре формулиран закон за Авторското Право.
В същия този закон не е помислено за книгите и материалите ползвани за учебни и изследователски цели.
Ако Елин Пелин е застъпен в учебната програма на Българското Образование, законът трябва да разрешава принтирането и дигиталното разпространение за нуждите на учебния клас, училище или система. Законът трябва да позволява ползването на учебни материали, разпространявани на дигитални носители, както и тяхното безплатно разпространяване за учебни нужди.
Законът би трябвало да забранява притежаването на Авторски Права върху класици на Българската Култура.
Представете си, че Труд реши да продаде правата върху Творчеството на Елин Пелин на някоя чужда фирма, или на някоя фирма в не добро състояние.
Какво ще се случи, ако притежателят на Авторските Права откаже да разпространява (или не достатъчно разпространява) творчеството на Елин Пелин?
Значи ли това, че Българската Култура ще осиромашее с един класик?
Подобни недомислия ощетяват и ограничават не само ЕДИНИЯ човек но цялата Българска нация.
Законността, приятели, не е защита на финансовите ви интереси.
Законността е защита на Националните Интереси, които защитават интересите на ЕДИНИЯ човек.
Преди да се спуснете да защитите своите финансови интереси от „пиратството“ на слепите ни граждани, помислете, че вървите срещу националните интереси на своята Родина.
Защото образованието, културната и духовна издигнатост на Българите е главен приоритет в нашите национални интереси. Или поне би трябвало да бъде…
Всяко действие, което ограничава възможността на ЕДИНИЯ човек да се ограмоти, да се докосне до красотата на Българското Творчество, да се почувства Българин, е недопустимо груба проява, накърняваща Националните ни Интереси.
Ние сме Българи защото сме Наследници на Българи.
Ние сме онаследили от нашите предци любов към знанието, любов към творчеството, Свободолюбие, Миролюбие и всички ценности, за които бихте могли да се сетите.
Тези ценности се намират и в творчеството на Елин Пелин.
Опитът да ни „ПРОДАВАТ“ онзи, чиито наследници сме ние, прилича на… незнам… не мога да намеря думата.
Може би на това място в разговора ни, трябва да уточня, че издателите не ни продават Творчество, а книги, в които се съдържа Творчество.
Издателите притежават и продават КНИГИ!!!
Когато се отнася за нашите класици, издателите могат да притежават само КНИГИ, но не и Авторски Права.
Ние имаме Елин Пелин и без издателските къщи. Чрез тях ние имаме книгите, а не Творчеството му.
И ако някой „наследник“ си мисли, че може да има правото върху Елин Пелин или Николай Хайтов, или някой друг Български Творец, той трябва да знае, че всички Българи са мои Предци, и никой не може да ми ги отнеме.
Аз не бих бил Българин без тези, които са затвърдили Българското Име.
Мили приятели, ако вие сте творци, и се надявате, че вашето творчество ще затвърди Българското Име, моля ви, НИКОГА не предавайте в наследство вашето Творчество.
Още сега седнете и напишете, че никой след вас няма право да се разпорежда с вашето Творчество.
Завещайте го БЕЗПЛАТНО на България, преди да си отидете от този свят.
Скъпи приятели, които работите за Българската Култура, винаги да помните едно нещо – вие сте първо Българи, после дейци на Културата и едва на края вие сте бизнесмени/бизнес дами.
Думичката „ПЕЧАЛБАРСТВО“ няма културно покритие, скъпи приятели, и дори заместена с „бизнес интереси“ простотията прозира и отблъсква.
Ние сме Българи!
Ние никога няма да бъдем като американците, и Слава на Бога за това.
Бог на нас е дал онова, което другите не са могли да вземат.
Дал ни е най-красивия фолклор, дал ни е най-изисканата, неподправена, душевна естетика.
Бог ни е дал любознателност, любомъдрие, дал ни е толерантност, смелост при защитата на Българското и благородство в отношенията ни с другите.
Бог много ни е дал, но ние не го виждаме, защото се вторачваме в онова, което Бог е дал на другите, защото на нас не ни е нужно.
Глупците забравят рода си, защото мислят само за себе си.
Но кой си ти без своя род, човече!?
Къде ти е бъдещето, ако нямаш минало.
Кой ще те приеме без род, освен безродник като тебе?
Когато те попитат чий си ти, ще се сетиш ли за името на Аспарух, Симеон, Паисий, Ботев, Йовков, Елин Пелин, Николай Хайтов…?
Ще кажеш ли – аз съм Аспарухов, или Симеонов, Кунчев, Йовков?
Ще кажеш ли Българско Име, когато те посрещнат на вратата, или ще се скриеш в глупостта си?
България отива в Европа.
България ли отива в Европа, или България се ПРЕФОРМЯ на Европа?
Ако се ПРЕФОРМИМЕ, ние няма да сме Българи.
Ако нашите закони не защитават Българското Име, ние скоро ще го загубим.
Ние забравихме толкова Българи в Македония, Сърбия, Бесарабия, Волжска България…
Внимавайте да не забравите и себе си, приятели мили.
Самозабравата започва, когато забравим онези, които са ни дали нашето Аз.
Без моите предци Аз съм ЗАБРАВЕН и загубен.
И когато един бизнес търгува с предците ни, този бизнес ни продава в забрава.
Толкова много искам да кажа на България!
На тази България, която е в ЕДИНИЯ Човек искам да говоря.
Аз мога да живея далече от земята на която съм се родил, но аз съм никой, без онзи, който е дал името ми Българин.
Това име живее чрез тебе, приятелю, и когато казвам, че обичам България, аз тебе обичам.
Ако тебе те нямаше (където и да си по света), аз не бих бил този, който съм.
Затова, приятелю, когато казваш „Аз Обичам България“, ти трябва да я обичаш в Онзи Единия Българин, който живее някъде в България или по света.
За онзи Единия Българин ти трябва да мислиш, за него трябва да се грижиш, да закриляш, да милееш за него, защото само така ти милееш за България.
Бог да Благослови България!
