Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
Учителят
Здравейте Приятели!
Този път ще ви помоля за вашата снизходителност.
Ще кажа няколко думи за отношението ви.
Отношението към човека. Отношението към Себе Си.
Защо ви помолих за снизходителност? Защото се каня да използвам себе си, като пример.
Всички вие в този интернет форум, търсите Истината. Всеки от вас е прочел много книги за това. Всеки от вас може да спомене поне два „авторитета“ на които може да се вярва, в казаното от тях за Истината.
Как определихте за себе си, че тези „авторитети“ заслужават вашето внимание?
Как решихте, че може да се вярва на Кастанеда или Дао, на Кришнамурти или Буда, на Христос или Мохамед?
Дарили сте им вашето уважение, защото сте харесали идеите им, а в много от случаите, защото са били препоръчани от уважавани от вас личности.
Сега си помислете, колко от вашите Учители са живи, колко от тях сте виждали, и колко от тях са ви говорили лично на вас.
Помислете си също, ако вашият съсед започне да ви говори с думите, които сте прочели в книгите. Ако съседът ви каже, че е познал Истината, както Христос го каза… как бихте погледнали на съседа си?
И сега си отговорете защо са разпънали Христос. Защото, колкото човека до вас е по-високо от вас, толкова повече го мразите. И колкото е по-голяма омразата ви, толкова по-голямо е злото, което причинявате.
Христос е обещал пак да дойде. Учителят Дънов е обещал пак да дойде. Как ще ги познаете, когато дойдат!?
Ако някой ви говори с техните думи, а вие го мразите и подигравате, не рискувате ли да пропуснете Учителя си?
Може би Христос живее до вас. Може би Дънов е решил да дойде точно при вас, чрез вашия съсед? И вие ще го отблъснете с подигравките и омразата си:
„Ти ли бе, дето се мислиш за Учител!? Дето си се спрял на полянката под върха? Ти който храниш самолюбивото си Его, с поученията си към нас…“
Не се ли замисляте, че съдите другия по собствените си критерии. Защо си мислите, че другият мисли от вашата гледна точка. Може би той, просто е Добрият Учител, когото чакате?
Може би той просто е Добър Човек, и иска да ви каже каквото е научил? Гордостта ви е, която ви пречи да приемете човека до вас, за „по-висок“.
Затова и Христос каза, че: Матея 13:57 „……. Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.“
Защото човек не обича да вижда този, когото познава, да е по-високо от него. Особено, когато се отнася за духовност.
Всъщност глупакът си мисли, че Учителя се поставя на високо. Ако беше така, той не би дошъл да се излага на хулите му. Всеки Учител знае думите на Христос:
Иоана 15:20 „Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“
Знам че сте интелигентни и умни хора, та ми е ясно, че виждате прозрачността на примера ми.
Не го правя за да оправдая и предпазя себе си.
(Омразата ви не ме променя)
Правя го заради вас. Може би ще прогледнете по-рано, и няма да пропуснете думите, които ви говоря, заради измамна гордост, завист и омраза. Завистта и гордостта казват:
Иоана 7:27 “Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.”
Защо си мислите така???
Няма Логика в това мислене.
Не се поставям за пророк. (Бог поставя, когото трябва.)
Не се поставям по-високо от вас.
Не искам да съм ви Учител. Защото след време запомняте Учителя, а забравяте Учението.
Искам да ви кажа какво зная. То не е мое знание. Защото не аз съм го измислил. (Ако търсех слава за себе си, щях да кажа, “мое е”.)
Това е знанието на Истината, донесено от всички Учители до сега. Не очаквайте да ви говоря, точно като тях, защото вие не сте хората на които те са говорили. Вие сте други, и вашата основа е много по-добра. Ако пропуснете да чуете толкова ясни думи, то ще е глупост. Ако пропуснете да питате, ще е глупост.
Вярвате на казаното преди хилядолетия, но то не е казано на вас. Вашият изразен стил сега е по-различен. Вашето знание за света е по-различно. Много от казаното преди хилядолетия е пристигнало при вас променено от разстоянието на годините и човешкото неразбиране.
Сега ви казвам как да познаете Истината.
С Мъдростта си проверете думите ми, не с ревността си.
Оспорете Учението, което ви давам, не мене. Питайте, за да ви отговоря. Не се страхувайте, че ще покажете слабост в незнанието си. Никой не се е родил научен.
Приемете ме като Приятел, който ви подава ръка, за да ви вдигне на високото.
Не казвайте като Глупака: “Сам ще дойда”.
Защото не знаете кога ще ви свърши времето. Може утре да е последният ви ден. Затова дерзайте днес да намерите. Ако искате да намерите, всяка минута за вас е ценна. И ако ви подавам ръка, вземете я. Приемете, че вашето търсене ви е довело до ръката ми, и не аз ви я подавам, а вие я сграбчвате, като логичен акт на вашето търсене.
Не ме приемайте като някой, който ви гледа от високото. Защото съм при вас и всичко, което хвърляте върху мене, остава в мене.
Отърсете се от ревността си, за да Живеете.
Право показа Христос, като уми краката на учениците си, че Учителят не е по-горен от учениците си.
Ако Учителят е дошъл да ви научи, то е защото Бог се нуждае от вас. А Бог не се нуждае повече, или по-малко, защото там всички са равни. В Бог нуждата е една – Любов.
Това се знае от Учителите, знайте го и вие.
Не казвам да не се съмнявате. Съмнявайте се, но не чрез отрицанието си, а с въпросите на които искате отговор. Защото някои от вас задават въпросите с готовите си отговори.
Казах ви вече, Глупостта е която казва Аз Знам. Мъдростта казва, Аз се уча.
И аз като вас се уча. Но и нещо знам, което искам да споделя.
Изборът е ваш – приемате, или отхвърляте.
Никой нищо не губи, ако нищо не е имал.
Това ви давам за успокоение, защото ви обичам.
С много Любов
Николай Сисоев – Труден
