Словото води никъде, или много далече
Писма до Вас
Истината (Бог) е като…
Какво е Истината? Наричат я Бог. Но какво е Бог?
Всички църковници казват: „Намерихме Бог. В Библията Го пише.“
Всички знаят, че има Бог. Значи ли, че всички са го намерили? И аз знам, че някъде в земята има заровени несметни богатства. Но ако не ги търся, за да ги намеря, те никога няма да са мои.
Същото е и с Логиката на нашата Вяра.
Казвате, „Но от къде да знаем, кое е логично?“ – Търсете.
Казвате, „Нашето е вярно“. Същото казват и вашите опоненти.
Анализирайте знанието си. Ако не изглежда ясно, и се нуждае от добавяне на детайли, за да го „изгладим“, то значи, че логиката ви куца.
Пак ви казвам – Логиката е Яснота и движение към Истината(Цялото, Бог)
Аз ще се опитам да ви обясня Истината като…
Разум. Тя е Разум.
Той (Разумът) е всичко и бидейки нематериален, за него времето не съществува. Защото времето е периода между раждането и смъртта на материята. Без значение на това дали материята е биологична, или не биологична, тя има начало на своето съществуване и край. Този период се нарича Време.
Та в Истината(Бог) няма време. Бог винаги е бил, и е всичко. Той е Разум. (моля да ме извините за повторенията. Те не са случайни).
Опитайте се да си представите Този Разум. Той Е. Няма друго. Той Е сам със Себе си. Вечно. За винаги. (Думите са примерни. Те са слаби да изразят това понятие.)
Вашият разум не може да побере такава мисъл, но малко подобие на това, би трябвало да се прокрадне в съзнанието ви. Ако вие сте този Разум, какво бихте направили?
Аз бих опитал да се СПОДЕЛЯ с някого. Но няма друг…
Ще си направя… Какво?
Един измислен свят… Какъв по-точно?
Виждайки своята НЕОГРАНИЧЕНОСТ, Разумът разбира, че каквото и да измисли в себе си, то няма да е достатъчно „интересно“ като „изживяване“, защото ще е винаги възможно в момента на възникването.
Затова Разумът решава да ограничи част от себе си. Естествено, бидейки всичко, няма място извън Него, където да бъде създадено нещо.
Затова Той ограничава част от себе си.
Как прави това? Създава правило. Това правило се нарича материя. И правилото гласи:
„Материята е Моето желание да съществува една частичка от Мене, която да се съединява с други такива.“
Пак прочетете какво е материята! (Това е примерно определение, но не се страхувайте да го приемете за точна истина. То с нищо няма да навреди на вашите търсения на Истината. Изборът е ваш.)
В момента в който Разумът(Бог) решава, че материята може да почне своя живот, е регистриран Големия Взрив – Началото на живот на Материята.
Така се ражда Вселената. Еволюцията на материята, може да е същата, която учените доказват. И това с нищо не опровергава съществуването на Бог(Истината, Разума). Дори би трябвало да предизвика възторг от плана, който се изпълнява така „брилянтно“
Защо Бог прави това? Защо ограничава част от себе си? Защо поставя правилото „материя“?
Защото в преодоляване на правилата има разнообразие. Това е най-перфектния начин да изживееш нещо неповторимо.
Ако Бог си създаде един астрален свят където всичко е възможно, каква ще е ползата от това. И така всичко си е възможно за Него.
Правилата ограничават, и опита да се преодолеят, създава разнообразие в живота.
Е, и какво? Ние си живеем тука в материята, и какво общо има Бог с това?
Да, всеки от вас живее собствения си живот, но всичко това е Живот на Бога.
Един вид, ние сме Негов сън. Не се плашете!
Това е примерно обяснение. Но не се страхувайте и да го приемете за точна Истина.
Изборът е ваш.
Представете си ваш сън. В него има различни личности, които си живеят своя живот. Но тези личности са ваши мисли, защото са ваш сън. И… ако някоя от тези личности изведнъж се светне и каже: „А-а-а, аз съм твой сън“ тогава, една ваша мисъл се е осъзнала и става вас самия. Защото мисълта не може да се отдели от вас и да се „рамкира“.
В този случай, ако вие сте Бог, може да създадете правилото на Споделяне. „Осъзналата се мисъл е част от Мене(Истината) и има право да бъде личността, която е била в момента на осъзнаването си“. Правото да си личност в Бога не отнема от теб правото да имаш информацията на Бога. Защото Ти Си Бога. Пак ще дам примера с холограмата. Всяка част на холограмата, носи информацията на Цялата холограма, но не е Цялото.
И сега виждате красотата в решението на Истината да ограничи част от Себе си.
И знаете ли какво се получава. Ще ви прозвучи като парадокс, но земното не е в състояние да даде представа за Истината.
Получава се така, че Разумът РАСТЕ. Бидейки във всеки от нас, Разумът изживява чрез нас, всички ситуации, създадени от преодоляване на правилата в материята. Така Той се ОБОГАТЯВА.
Както ние обогатяваме своите знания в живота си, така и той чрез тях, обогатява себе си. Нещо повече, Той се обогатява (расте) с всяка нова Личност, РОДИЛА се в Него.
В Библията е казано:
1 Коринтяни 3:6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
1 Коринтяни 3:7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
(Думите в курсив, са добавени по-късно за “яснота”. Тези думи ги няма в оригиналния текст.)
Някои ще ми зададат въпроса, защо Бог да не може да създаде „правило“, с което душите да се прераждат?
Аз бих попитал: защо Му е това правило? И без прераждане, Той „живее“ в материята (в нас).
Той е създал правилото, материята да се “размножава” (само-поддържа).
А какво става, с тези, които не са открили Истината?
Остават памет на Бога. Но не като личности, а КАТО СЪБИТИЯ. Стават спомен за един спор, за една глупост, за едно убийство и пр.
Как можем да се осъзнаем в Истината?
МНОГО ПРОСТО. Осветения Иоан е казал: „Бог Е Любов“
Станете Любов.
Не мразете. Не причинявайте вреда. Изхвърлете всякакви лоши чувства от вас. Егоизъм, завист, гордост, алчност, желание за първенство, отрицателна предубеденост и пр. и пр. лошотии, са смърт за вас.
ОБИЧАЙТЕ!
Ако направите това, Истината няма да се забави да ви даде доказателство за себе си. Аз ви го обещавам. Защото имам вече своите доказателства.
С Любов
Николай Сисоев – Труден
