Това се случило по време на управлението на цар Давид.
Населението на Израел вече трета година гладувало.
Земята не раждала нищо.
Цар Давид се обърнал към свещениците гадатели да разберат с какво са разгневили Йехова и как може да се издейства опрощение.
Оказало се, че причина за нещастието им е нарушеното обещание, дадено от Исус Навин на гаваонците, че Израел никога няма да вдигне ръка срещу тях.
Но предишният еврейски цар Саул нарушил клетвата, избил много от тях и се опитал да превземе града им. Сега кръвта на гаваонци си отмъщавала.
Цар Давид повикал при себе си останалите живи гаваонци и попитал по какъв начин би могъл да измие стореното зло.
В отговор те поискали да им бъдат предадени седемте потомци на Саул.
Царят се съгласил и те били разпнати на кръстове пред портите на Гаваон.
След неистови страдания те предали Богу дух, а телата им били оставени за храна на хищниците и птиците.
За израилтяни това е най-страшната участ, защото вярвали, че непогребаните мъртъвци няма да могат да намерят покой след смъртта си.
Между убитите царски потомци били и двамата синове на Рицпа, една от наложниците на цар Саул.
Отчаяната майка облякла траурните си дрехи и легнала до труповете на любимите си деца, за да прогонва денонощно дивите зверове и птиците.
Тя останала на своя пост от април, когато започнала жетвата на пшеницата, чак до октомври, първият месец от дъждовния сезон.
Пазела синовете си с всеотдайността на всепоглъщащата майчина любов.
Милостиви хора й носели храна от време на време.
Всички заговорили за нещастницата Рицпа, славата й се разнесла из цял Израел.
И цар Давид най-накрая дал разрешение телата на разпнатите да бъдат погребани.
А името на Рицпа останало в историята като символ на неугасващата и несломима майчина любов.
„Вестник за жената“
Забележка от Труден: Българската транскрипция на името на майката е Ресфа и така е записано в Българския превод на Библията. Синовете й и всички останали не са били разпънати а обесени. (2 Царе 21:9)
