…Човек е жив, дотогава, докато другите го помнят…,а ти, Анелия, ще останеш жива докато и нас ни има на този свят, защото забравата никога няма да изтрие присъствието ти в умовете и сърцата ни!
Сега трябваше да си една от нас, сега, когато ни предстои едно ново начало, но нелепата случайност те отне. Знаем, че ти си при ангелите, там при безплътните, откъдето ни се усмихваш. Там, горе, няма човешка злоба, няма суета, там е красивото, светлото и доброто. На такова място заслужаваше да бъдеш, но земята не ти го предложи.
Но ти трябва да знаеш, че тук на земята ти още живееш – и нашите литнали мисли те стигат,- че дишаш и гледаш, и чувстваш – и заедно с нас ти се смееш.
Май 2007 г.
12 б клас на ФЕГ гр. Пловдив
випуск 2007 г
