Веднъж вечерта един от посетителите започна разговор с думите: „Махарадж, Вие понякога казвате, че целият проявен свят е илюзия; че той е подобен на кинофилм или спектакъл, и че…“

Махарадж, усмихвайки се, го прекъсна: „Но това не е обикновено кино, снимано с определна цел; това е потресаваща комедия, истински фарс, ако само можехте ясно да видите всичко това такова, каквото е. Вижте – ето ме, аз съм си в къщи, никого не закачам, правя това, което естествено ми идва наум. Да предположим, че един ден на вратата ми се появява полицай и ме обвинява в нападение и грабеж, извършен еди-кога си и еди-къде си в Калкута. Аз му отговарям, че никога не съм напускал родния си град, да не говорим да съм бил в Калкута и да съм взел участие в нападение и грабеж. Увереността, с която говоря, намалява неговата решителност, но той продължава да проучва и открива, че действително казаното от мен е истина. Тогава ми се извинява и ме оставя на мира. Така би трябвало да е.

Но сега започва комичната част. Към вас също отправят подобно обвинение; вие също никога не сте били в Калкута, но присъствието на полицая предизвиква у вас такъв страх, че вие не сте в състояние да кажете нещо в своя защита и му позволявате да ви арестува. После, намирайки се зад решетките, вие сте съкрушени от своето заточение и плачете за свободата. Нима не е смешно?

В своето изначално състояние на единство и цялостност, аз дори не знаех, че съществувам. И ето, че веднъж ми казват, че аз съм се „родил“, че едно определено тяло се явявам „аз“; а някаква си съпружеска двойка са мои родители. От този момент нататък аз започвам да приемам всяка по-нататъшна информация за себе си като истина, ден след ден, а по такъв начин допускам и цяла псевдоличност; и всичко това само защото съм приел обвинението в раждане, макар и абсолютно напълно да осъзнавам, че нямам никакви преживявания за това, че съм се родил; че никога не съм давал съгласието си за това да се родя и да ми бъде зачислено тяло. Постепенно обусловеността става все по-силна и по-силна, и накрая се задълбочава до такава степен, че аз не само приемам обвинението в това, че съм роден като конкретно тяло, но и приемам и това, че някога в бъдеще ще „умра“, и самата тази дума „смърт“ става за мен ужасяваща, символизираща някакво травмиращо събитие. Може ли нещо да е по-смешно от това?

По милостта на моя гуру аз достигнах осъзнаване за своята истинна природа, а също и за това, каква шега са спретнали с мен.

Така че по-страшната илюзия се явява не толкова самото събитие, известно като раждане-живот-смърт и продължаващо някакъв си период от това, което е известно като „време“, колкото приемането на себе си като обективна същност, която някакси трябва да преживее тези концептуални събития. А основните илюзии, правещи възможна тази заблуда – това са илюзията за пространство, в което могат да бъдат разположени обектите, и концепцията време (продължителност), в което разположените в пространството обекти биха могли да могат да бъдат възприемани.

Сега вече разбирате ли, защо казах, че животът – това е комедия или фарс? Направете още една крачка и погледнете до каква степен вашата концептуална същност е въвлечена в този фарс.

Вие не само не виждате, че се явявате просто актьор, играещ роля в този фарс, но и продължавате да смятате, че имате свободата на избор и действие в тази пиеса (наречена „живот“), която очевидно би трябвало да се развива в строго съответствие с предварително написан сценарий. И когато събитията протичат по този начин, в естествен и обичаен порядък, тази концептуална същност, която се явява човек, си позволява да се поддава на тяхното въздействие и затова страда. И започва да мисли за „робство“ и за „освобождение“.

Самото освобождаване – това е разбирането, че животът е фарс, и осъзнаването, че ти („Аз“ без най-малката следа обективност) не можеш да бъдеш същност с някаква форма, име и някакъв си вид. Освобождението – това е достигане на осъзнаването, че живите същества се явяват части на проявлението на тоталността на феноменалния свят и нямат обособена индивидуалност. Това е осъзнаването, че онова, което се явява „Аз“, е чувствителността на всички чувстващи същества, съзнателното присъствие като такова. Освобождението – това е осъзнаването, че Аз, Абсолютът, в своето феноменално изразяване се явявам функциониране (виждане, чуване, чувстване, усещане на вкус и мирис, мислене) без присъствието на някакви други актьори-индивиди.

Сега разбирате ли, защо „страдате“? Защото вие си представяте себе си като погрешно отъждествяване или по-скоро затова, понеже сте приели, че очевидно се явявате погрешното отъждествяване!“

Рамеш Балсекар
От книгата „Знаците на пътя от Шри Нисаргадатта Махарадж“

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаСмокиновото дърво
следваща писаницаДар от небето
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари