РЕАЛНИЯТ СВЯТ Е ОТВЪД УМА

В. Доста често възниква следният въпрос: подчинява ли се вселената на закона на причинност, или тя съществува извън всякакви закони? Вие, изглежда смятате, че вселената няма причина, че всичко съществуващо – каквото и да е, няма причина, появява се и изчезва без каквато и да е причина.

Н.М. Причинност означава времева последователност на събитията в пространството, независимо дали е физическо или ментално. Време, пространство, причинност са ментални категории, възникващи и изчезващи заедно с ума. В. Т.е., докато умът е активен, законът за причинност е в сила.

Н.М. Подобно на всичко, породено от ума, и закона за причинност противоречи на самия себе си. Нито едно нещо във вселената няма определена причина, защото самата вселена като цяло участва в съществуването дори и на най-малкото нещо. Нито едно нещо не може да бъде такова, каквото е, ако вселената не е такава, каквото тя е в този момент.

Тъй като източникът и основата на всичко е единствена причина за всичко съществуващо, причинността не може да се смята за закон на вселената. Вселената като цяло не зависи от това, от което е съставена, защото нейният потенциал е безкраен. Освен това, тя е проявление или изражение на първопричината, която е абсолютно свободна в самата си основа.

В. Да, всеки ще се съгласи, че в крайна сметка, да се говори, че едно нещо е единствена причина за друго нещо е принципно невярно. Но в реалния живот ние винаги свързваме действието с определен резултат.

Н.М. Да, такива неща стават често, тяхната причина е незнанието. Ако хората знаеха, че нищо не може да се случи, докато цялата вселена не направи така, че то да се случи, те биха постигнали много повече с много по-малко загуба на енергия.

В. Ако всичко, което съществува е просто сумарен резултат от всички причини, то как може да говорим за преднамерено действие, насочено към постигане на определен резултат?

Н.М. Самият стремеж към постигане на цел също представлява проява на цялата вселена. Той само показва, че в определена точка се е появил енергетически потенциал. Илюзията за времето ни кара да говорим за причинност. Когато миналото и бъдещето се видят в безвременното Настояще като части на една и съща картина, идеята за причина и следствие губи смисъл и на нейното място идва творческата свобода.

В. И все пак аз не разбирам, как е възможно пълната липса на причина.

Н.М. Когато казвам, че няма причина, имам предвид, че няма конкретна определена причина. Вашата майка не е имала нужда да роди именно вас. Вие можехте да се родите от всяка друга жена. Ала не можехте да се родите без слънцето и земята. Но дори и те не биха могли да станат причина за вашето раждане, ако го нямаше най-важният фактор – вашето собствено желание да се родите. Именно желанието води до рождение, дава ви име и форма. Това, което желаете, е първо във въображението, после е желание за притежание и накрая се проявява като нещо осезаемо, постижимо. Така се създава светът, в който живеем, нашият персонален свят. Реалният свят обаче е отвъд границите на ума. Ние го виждаме през мрежата от нашите желания, разделен на удоволствие и болка, правилно и неправилно, вътрешно и външно. За да видите вселената такава, каквато е, трябва да излезете извън тази мрежа. Това е просто, ако се вземе предвид, че мрежата е пълна с дупки.

В. Какво имате предвид под „дупки”? И как да ги открием?

Н.М. Погледнете мрежата и всичките й противоречия. Вие създавате и рушите на всяка крачка. Искате мир, любов и щастие и неуморно създавате болка, ненавист и война. Вие искате да бъдете дълголетници – и преяждате, искате дружба – а използвате другите за свои интереси. Достатъчно е да видите, че вашата мрежа е изплетена от такива противоречия – и те ще изчезнат.

В. Ако моето виждане на противоречията ще ги накара да изчезнат, няма ли тогава между виждането и изчезването причинна връзка?

Н.М. Причинността, дори във вид на концепция е неприложима към хаоса.

В. В каква степен желанието представлява причинен фактор?

Н.М. То е едно от многото. Съществуват безкрайно много причинни фактори. Но източника на всичко, което съществува е Безкрайната Възможност, Висшата Реалност, която присъства в самите вас и осветява със своята сила, светлина и любов жизнения път на всеки. Този източник обаче не е причина и никаква причина не може да бъде източник. Именно затова казвам, че нищо не може да има причина. Вие може да проследите как се случват нещата, но вие не можете да определите защо те са такива, каквито са. Нещата са такива, каквито са, защото вселената е такава, каквато е (в същия този момент).

Съкращения:

В. – въпрос;

Н. М. – Нисаргадатта Махарадж.

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари