Карма, или закон за причините и следствията

0

Е.П.Блаватска

“Карма или закон за причините и следствията”

Не се лъжете:Бог не може да бъде поруган.
Каквото посее човек, това и ще пожъне.
Послание към Галилея, 6:7

Още в дълбока древност в свещените индуски Писания е бил даден ключът за разкриване на най-трудните загадки на човешкия живот.
Според ученията на древните Мъдреци, човек е надарен с безсмъртен Дух, произлизащ от Бога и съдържащ в себе си всички божествени свойства в зародиш.
За да могат всички тези божествени свойства да се пробудят и да може човек сам
да ги развие напълно, на него му се дава поле за действие: земния свят.След като изчерпи целия опит, който може да извлече от разнообразните земни преживявания – и тъжни и радостни – човек достига себепознанието, а заедно с него и съзнанието за своя божествен произход, съзнание, което ще го поведе към съвършенство със силата на такава вътрешна необходимост, с каквато семето на тревата дава трева, а семето на дъба – дъб.Но за да може действително да изчерпи целия опит, който се дава от земното съществуване, на човек е нужен не един, а много животи. Според учението на древните Мъдреци, той живее много пъти, като се въплъщава в различни епохи, в най-различни условия дотогава, докато земния опит не го направи мъдър и “съвършен, както е съвършен нашия небесен Отец”, по думите на Христос. На Запад религиозните учения на Древния Изток са почти неизвестни в техния чист и възвишен смисъл; а познаването им би могло да обясни и най-загадъчните явления на нашия труден земен живот. Освен закона за превъплъщаването, който обяснява външното и вътрешното неравенство на хората, древните източни учения са дали на света разумно обяснение на закона за нерушимата справедливост, който управлява света. Този закон носи името Карма. Той постановява, че в света на Духа всяка причина носи след себе си съответното последствие с такава правота и неизбежност, с каквато във физическия свят едно и също явление поражда всеки път едно и също последствие. Сега ще пристъпим към краткото изучаване на този закон. Санскритската дума “карма” означава действие. Да бъдеш и да действаш е едно: цялата Вселена представлява едно велико и непрекъснато Действие, управлявано от нерушимия Закон на Справедливостта. В световен мащаб действието означава, че всичко е взаимосвързано, всичко се намира във взаимозависимост и всичко се стреми към една цел.
Всяко действие във Вселената е резултат от предшестваща причина и в същото време е причина за последващо действие. Получава се непрекъсната верига от причини и последствия, които в осъществяването си представляват живота на Вселената. Оттук и значението на Кармата като закон за причинността.
По отношение на човека Кармата представлява цялата съвкупност от неговата дейност. Всичко това, което човек представлява в настоящето и това, което ще представлява в бъдеще, всичко това е последствие от неговата дейност в миналото.
По такъв начин, единичния живот на човека не е нещо откъснато и завършено, той представлява плод от предишните и в същото време семе за бъдещите животи във веригата от последователни въплъщения, от които се състои непрекъснатото битие на всяка човешка душа. В живота няма скокове и случайности, всичко има своя причина, всяка наша мисъл, всяко чувство и всяка постъпка идват от миналото и влияят на бъдещето. Докато това минало и бъдеще са скрити от нас, докато гледаме на живота като на загадка и не подозираме, че сме го създали сами, дотогава явленията от нашия живот някак случайно ще се появяват пред нас от бездната на непознатото.
Тъканта на човешката съдба се изработва от самия човек от безброй нишки, които се сплитат в шарки с неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от полето на нашето съзнание, но тя не е скъсана, а само се е спуснала надолу; друга се появява внезапно, но тя е все същата нишка, минала през невидимата страна и появила се на видимата за нас повърхност. Когато гледаме само парче от тази тъкан и то само от едната страна, съзнанието ни не може да разгледа шарките по цялата му повърхност.
Причината за това е нашето непознаване на законите на духовния свят. Такова непознаване наблюдаваме при диваците относно явленията от материалния свят. Изстреляна ракета, изстрел от пушка, звуци с неясен произход за дивака са чудо, защото той не познава законите, които са причина за поразилото го явление. За да престане да смята тези явления за чудо, дивакът трябва да се запознае и да изучи законите на природата. А те могат да се изучат, защото са неизменни.
Също такива неизменни закони действат и в невидимия за нас духовен свят. Докато не ги опознаем и изучим, ние ще стоим стъписани пред явленията от нашия живот както дивака пред непознатите сили на природата. Ще недоумяваме, ще виним съдбата си, безсилно ще се възмущаваме пред “неразгадания сфинкс”, готов да погълне всеки, който не притежава ключа за неговата тайна. Без да разбираме откъде се появяват събитията в нашия живот ние им даваме названия като “съдба”, случайности”, “чудо”, но тези думи нищо не обясняват.
Само когато човек разбере, че точно такива неизменни закони, каквито действат във физическата природа управляват и събитията в неговия живот, когато се убеди, че тези закони са достъпни за изследване и техните действия могат да бъдат съзнателно насочвани според волята на човека, тогава ще изчезне неговото безсилие и той ще стане действително господар на съдбата си.
Но възможно ли е увереността в неизбежността на естествените закони, в тяхната безусловна надеждност да пренесем и в областта на нашия умствен и нравствен живот?
Древната Мъдрост казва, че е възможно. Тя разкрива пред нас вътрешната лаборатория на човешкото битие и показва, че всеки човек непрекъснато твори съдбата си в три сфери на живота – умствена, психическа и физическа и че всичките му способности и сили са не нещо друго, а резултати от предишните му действия и същевременно причини за бъдещата му съдба. По-нататък древната Мъдрост твърди, че силите на човека действуват не само върху него самия, но и върху обкръжаващата го среда, като постоянно видоизменят както него самия, така и средата. Излизайки от своя център – човека, тези сили се разпространяват във всички направления и човек е отговорен за всичко, което възниква в границите на влияние на силите.
Положението, в което се намираме всяка минута, се определя от строг закон за справедливост и никога не зависи от случайности. “Случайност” е понятие, създадено от невежеството; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът ще каже:”Ако аз страдам днес, то е поради това, че в миналото съм нарушил закона. Аз сам съм виновен за страданието ми и трябва спокойно да го понеса”. Такова е настроението на човек, разбрал закона на Кармата. Независим дух, увереност в себе си, мъжество, търпение и спокойствие – това са неизбежните последствия от такова разбиране, проникнало в сърцето и волята на човека.
Този, който за първи път чува за Кармата и започва да разбира, че всички негови действия се подчиняват на неизменен закон, по подобен на който в природата денят се сменя от нощта, то той отначало е с потиснато съзнание, приковано от железния закон на необходимостта. Но тази потиснатост отминава когато човек разбере законите, които управляват не формата, а съдържанието на явленията. Той ще разбере, че законите са неизменни, но въпреки това силите на невидимия свят, вследствие на своята фина природа и дейност извън пространството и времето, от които е скована физическата материя, се придвижват необичайно бързо и са безкрайно разнообразни в същността си. Поради това, като съзнателно насочва силите на вътрешния си живот, човек може да работи успешно – даже в продължение на едно кратко въплъщение – над изменението на своята Карма. По-нататък той ще разбере, че тази работа се извършва в границите на създадените от него самия свойства и способности и поставените пак от него ограничения. Следователно, източникът на всичко, което той преживява е самият той, неговата безсмъртна душа и в негова власт е да насочи силите си към желаната цел.
Човек сам строи своя дом, той може да го остави запуснат, може и да го преустрои от основи и да го направи прекрасен. Когато той мисли, чувства и се стреми, все едно работи над мека глина, като й придава желаната форма. Но тази глина е мека само докато е в ръцете му; вече оформена, тя бързо се втвърдява. Ето защо е казано: “Погледнете! Глината в огъня затвърдява и става като желязо, но форма й е дал грънчарят. Човече, ти вчера беше господар, сега господар ти е съдбата”.
За да се провери истинността на това изречение следва да се съпоставят два образа: на човек, който тревожно живее ден след ден, подчинен на своите прищевки и страсти и на спокоен Мъдрец, знаещ ясно накъде и защо отива. Като сравняваме тези два образа ще разберем в какви окови на робството се намира първия и колко пълна може да бъде свободата на човека, осъзнал своята сила. Пъстрите шарки, които се съставят от тъканта на човешката Карма денонощно, преплитащите се нишки на толкова разнообразни съществувания са така сложни, че изучаването на Кармата е една от най-трудните науки.
Човек не само създава своя ум, своя характер, своите отношения към другите хора, но неговата лична Карма влиза в състава на различни групи – семейство, народ, раса – и със своите нишки се вплита в общата тъкан на събирателната Карма на всяка от тези групи.
За да изясним най-общите понятия за човешката Карма е необходимо да отделим от сложния й състав три вида сили, които изграждат човешката съдба.
1. Мисълта на човека. Тази сила изгражда характера на човека. Каквито са мислите му, такъв ще бъде и самия човек.
2. Желанието и волята на човека. Желанието и волята, представляващи два полюса на една и съща сила, съединяват човека с предмета на неговото желание и го насочват натам, където може да бъде удовлетворено желанието му.
3. Постъпките на човека. Ако постъпките на човека носят на другите живи същества задоволство и щастие, те ще донесат и на него самия задоволство и щастие, а ако носят страдание на другите, то те ще донесат страдание и на него – нито повече, нито по-малко.
Когато човек напълно разбере тези три съставни части, от които се образува закона на Кармата и се научи да прилага своето знание, тогава ще стане творец на бъдещето си и господар на съдбата си, способен да я изгражда съгласно знанията и волята си.

1. МИСЪЛТА ИЗГРАЖДА ХАРАКТЕРА НА ЧОВЕКА

Човекът се проявява най-ясно и неизменно като създател на съдбата си най-вече в областта на ума. Поради голямата подвижност и бързина на умствените вибрации мислителят, който съзнателно твори своя вътрешен живот може да работи с точност и увереност с каквато архитектът издига сграда по начертан план. Всяка нова мисъл добавя нова черта към издигащата се постройка, нито една не пропада безследно. Групите от едородни мисли, повтарящи се в продължение на няколко живота определят вида на човешкия характер, и така наречените “вродени” мисли не са нищо друго освен резултат от умствената дейност в миналото.
Този, който желае да провери силата на мисълта над характера може по всяко време да изпробва тази сила върху себе си. Той трябва да избере най-слабата си страна, например нетърпението. Ако човек притежава това свойство, той трябва да избере за предмет на ежедневните си размисли противоположното свойство, т.е. търпението и да започне да изучава това свойство от всички страни, като си представя, че се намира последователно в най-различни положения, които могат да породят изблици от нетърпение, а след това мислено да си наложи да запази пълно самообладание и търпение. Тази работа на мисълта трябва да е ежедневна, без прекъсване (непостоянните и спорадични усилия не помагат) в течение на известно време. Скоро човекът ще забележи, че мисълта за търпение ще започне да се появява в съзнанието му и извън времето, определено за това. Това ще бъде знак, че основата на навика за търпение вече е положена. Ако тази работа продължи ден след ден, месец след месец, ще настъпи момент, когато човекът ще е убеден, че търпението е станало черта от характера му. Това се отнася и за останалите свойства на човешкия характер.
Ако постоянно мисли за противоположното положително свойство, човек може
да замени с него отрицателното свойство на своя характер. Ако работата на мисълта е достатъчно сериозна и упорита, успеха е безспорен, а както знаем, характера на човека е най-важното условие за неговото щастие. Отзивчивият, благороден и силен характер е залог за велико бъдеще.
И така, знаейки за това свойство на мисълта, човек по пътя на съзнателна вътрешна работа може да изгради характера си такъв, какъвто желае да бъде. Смъртта не прекъсва тази дейност, напротив, освободения от оковите на физическото тяло, човекът започва да претворява целия придобит по време на земния живот запас от опит. Когато се завърне на земята, той ще донесе със себе си всички по-рано придобити мисли, които в отвъдния живот са се трансформирали в наклонности и способности и в съответствие с тях ще се изградят и новите проводници на вътрешния живот – мозъка и нервната сис-тема. Ето защо е казано: “Човекът е създание на размисъла – над каквото размишлява в този живот, това и ще стане в следващия”.
По този начин се съхранява безсмъртното съдържание на човешката душа и ние напразно оплакваме угасналите цивилизации и без време загиналите гении. Нищо не умира, и работата на душата, без да губи нищо от придобития опит, се възобновява от границата, която е достигната в предишното въплъщение.
Стремежите, създадени в едно въплъщение се преобразуват в новото такова в способности; повтарящите се мисли – в наклонности, волевите импулси – в дейност, всевъзможните изпитания – в мъдрост, а страданията на душата – в нейна съвест. Разнообразните хубави възможности, които е имал човек, но е пропуснал да реализира поради немарливост или мързел, изплуват отново, но вече в друга форма – като неопределено влечение, смътна тъга, която няма да бъде удовлетворена по две причини: силите, които в миналото са се стремили напразно към проява (кармично изискване), вследствие на бездействието не са се доразвили и условията, веднъж вече подбрани от Кармата за изява могат да не се повторят .
Разпространеното убеждение, че средата създава нашия ум, идва от незнанието за истинското течение на вътрешния ни живот. Не средата създава ума на човека, а човекът чрез действието на кармичния закон се устремява в средата, която съответства на неговото минало. Доказателство за това са хора, които от ранно детство рязко се отличават от средата си: те нямат нищо общо с окръжаващите ги хора, и ако волята им е силна, те ще изменят посоката на своята Карма, като преминат в друга, сродна на тях среда. Те са попаднали в неподходяща среда поради това, че с постъпките си и с грешките си са се свързали тясно с хората от тази среда. Ярък пример за това е животът на Ломоносов, който се е родил в рибарско семейство, но независимо от това, със силата на волята си успява да промени житейския си път и да попадне в средата на най-добрите учени на своя век.
Ако такива примери са малко, то това не означава, че средата формира ума ни, а че всеки човек се стреми към обкръжение, подходящо за степента на развитие, която вече е достигнал. Такъв е законът: ние сами изграждаме ума си; ако постройката е добра, ние се ползваме от всичките й преимущества, ако е лоша – ние понасяме отговорността за лошите й качества.
Но това не е всичко: последствията от мисълта не се отразяват само върху ней-ния творец. Няма нищо по-отговорно от човешката мисъл, тъй като нито една сила не се предава така лесно върху другите както нашите мисли. Зародили се в един ум, те по силата на бързината и лекотата на вибрациите си, които са много по-бързи от светлината и електричеството, леко се предават на останалите. Мисълта на един човек се предава на друг, завързват се връзки, които ще свържат заедно хора за добро или зло, ще определят за в бъдеще роднините, приятелите и враговете. Ето защо някои ни обичат без видима причина, а други ни ненавиждат като че ли незаслужено. Законът, който следва е: нашите мисли, като въздействат върху нас самите, създават умствения и нравствения ни характер; благодарение на своето въздействие върху другите, те завързват кармични връзки, с които хората ще бъдат свързани в следващото си въплъщение.

2. ЖЕЛАНИЕТО СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ПРЕДМЕТА НА ЖЕЛАНИЕТО

Желанието и неговия висш вид, волята, са най-могъщите съзидателни сили на Вселената.
Желанията ни привличат към едни или други предмети от външния свят, те създават нашите страсти и те определят съдбата на човека в посмъртното му със-тояние.
Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети го притеглят винаги към средата, където тези желания могат да бъдат удовлетворени:
желанията за земни вещи приковават душата ни към земята, висшите желания я извисяват към небесата. Ето защо е казано:”Човек ще се роди според желанията си”. Осъзнаването на тази истина трябва да ни служи като предупреждение да сме внимателни в желанията си и да не допускаме в душата си такива, които могат да забавят нашето развитие. Към последните спада желанието за материално богатство.
Желанията на човека определят мястото на неговото въплъщаване. Ако са били нечисти, невъздържани, зверски, то те ще създадат за новото му въплъщаване подходящо тяло на страстите и това тяло ще го насочи в такова семейство, в утробата на такава майка, кръвта на която може да даде подходящ материал за физическата му обвивка.
Нашите желания действат върху обкръжаващите ни както нашите мисли: те се предават на другите. Но тъй като в този цикъл на човешката еволюция нашите желания са ного по-силни от нашите мисли, то и кармичната връзка, създадена от желанията, свързва хората още по-силно от техните мисли. Съединявайки ни с връзките на любовта или ненавистта, желанията ни създават бъдещи врагове или приятели. Те могат да ни свържат с такива хора, за които и не подозираме, че можем да се свържем. Например: повод за такава връзка може да даде неволно извършен подтик към престъпление, дори към убийство. Може да се случи така, че много силен, злобен порив на един човек да повлияе на друг в такъв момент и в такава обстановка, които са благоприятни за убийство. Има такива вътрешни състояния, когато везните, колебаещи се между доброто и злото са в неустойчиво равновесие и само един излишен подтик, една излишна вибрация от невидимия за нас психически свят са решаващи за посоката им. Такъв решаващ тласък за колебаещия се човек може да бъде порив на злоба или желание да се нанесе вреда, идващи от сърцето на друг човек. Първият ще се поддаде на изкушението и ще извърши убийство, а породилия злобната мисъл ще бъде свързан в бъдещото си въплъщение с убиеца, дори ако по-рано въобще не го е познавал. Вредата, причинена от злобния порив на този, който е извършил убийство неминуемо ще се отрази и върху създателя на гневната мисъл. Понякога съвършено неочаквано нещастие, видимо незаслужено, внезапно се стоварва върху човек; неговото низше съзнание, което не подозира, че източника за нещастието е била вредата, причинена от неговите низки страсти на друго същество се възмущава и негодува от привидната несправедливост, но негодуванието му произтича от невежеството и незнанието, а безсмъртната му душа ще получи урок, който няма да забрави никога.
Човек никога не страда незаслужено. Недостигът на памет, необходима за нашето благо на низшите и средни нива на развитие няма да попречи да се извърши справедливия закон.
От казаното следва, че нашите желания, като въздействат върху нас самите, създават нашето тяло на страстите и чрез неговото посредничество влияят за създаването на физическото ни тяло за най-близкото въплъщаване. Те опреде-лят мястото на нашето раждане и оказват влияние върху подбора на хората, с които ще бъдем свързани в бъдеще.

3. ПОСТЪПКИТЕ НА ЧОВЕКА ОПРЕДЕЛЯТ ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ НА НЕГОВОТО СЛЕДВАЩО ВЪПЛЪЩАВАНЕ

Ако постъпките на човека са били причина да страдат други хора, то в същата степен ще страда и той самият; ако ли пък те са носили радост или благосъстояние на другите, това ще се отрази в неговото следващо въплъщаване като приятни земни условия. Лошите постъпки на хората нарушават световния ред и равновесие: за да се възстанови последното е необходимо причинителят на тези лоши постъпки да изпита последствията от нарушеното равновесие върху себе си.
Постъпките на човека влияят върху външните условия на следващия му живот; върху самия човек и върху характера му те влияят само косвено, като предизвикват у него нови мисли и желания; но силата, която изгражда безсмъртната душа е породена от дейността на ума, сърцето и волята, а не от външните прояви на човека. Често повтарящите се постъпки създават физически навици, които силно влияят на условията на земното съществуване и в същото време ограничават проявите на висшето АЗ на човека, на неговата безсмъртна душа в земния свят. Но физическите навици съществуват само през даденото въплъщение и се унищожават със смъртта на физическото тяло. Ала въпросът съществено се променя, ако започнем да изследваме онези последствия, които нашите постъпки пораждат сред заобикалящите ни хора.
Като предизвикват благополучие или страдание на нашите близки, постъпките ни свързват така както нашите мисли и желания с онези хора, върху чиято съдба те са оказали влияние. Ако в миналото ние сме били причина за страдание на заобикалящите ни, в бъдеще ще изпитаме не по-малки страдания и обратно – ако сме съдействали за подобряване на външното им благосъстояние, кармичната сметка ще ни се отплати за това с щастливи условия на земен живот; и тези условия – добри или лоши, ще неутрализират завинаги резултатите както от лошите, така и от добрите ни постъпки. В двата случая последствията от нашите постъпки не зависят от техния мотив.
Досега разгледахме три вида сили, благодарение на които човек може съзнателно да строи бъдещето си: нашите мисли изграждат нашия характер; нашите желания определят това, което ще ни заобикаля в бъдещия живот; нашите постъпки определят точния размер на нашето щастие – вътрешно и външно, по онова количество щастие, което сме давали на другите. Сега стигаме до друг закон на Кармата: всяка сила действува в своята сфера.
Ако човек посее семена в земята, той може да ожъне реколта само на земята. Той може да засее житни семена с лоши намерения, например с мисълта да придобие средства за зло дело, но от семената, които е засял ще се роди същата пшеница, каквато и ако мислите му при сеитбата са били да нахрани гладните сираци. Мотивът е израз на умствени, психически или духовни сили и последствията от него могат да се проявят само в сферата на мисълта, страстите или духа в зависимост откъде идва самия мотив. Но когато мисълта или чувството са преминали в постъпка, последната ще се отрази само в земна среда, и при това съвсем независимо от мотива. Ако човек направи добро училище или болница за бедни, независимо дали подбудата му е била честолюбие, желание за похвала или награда, бедните, които ще ползват училището му или болницата ще спечелят по същия начин и ако подтикът за това е бил най-възвишен.
Но за истинската същност на човека, за безсмъртната душа разликата ще се окаже извънредно важна: в първия случай, когато подбудата е била егоистична, плодовете от дейността ще се проявят само във физическата среда, като при това душата му ще си остане недокосната; във втория случай, когато подтикът е бил безкористен стремеж към добро, то този мотив ще облагороди душата и ще остави в нея ново зърно на безсмъртие, тъй като добрите пориви на душата съставляват този посев, жътвата от който се събира във вечността. Добрите, злите или смесените мотиви за постъпките ще се отразят на ума, сърцето или волята на човека, но последствията от самата постъпка, ако тя е предизвикала благосъстояние или радост на околните, ще бъдат еднакво благоприятни за този, който я е извършил, независимо от подбудите, които са го ръководили. Законите на Кармата си водят точна сметка и се разплащат за всичко, което е направено от човека, до най-дребната монета. Най-закоравелият егоист ще се роди в добри условия, ако в миналото е съдействал за доброто на околните, но дали в тези условия той ще е щастлив, доволен или пък мрачен и неудовлетворен ще зависи от друга кармична сметка, която отчита мотивите за постъпките му, тоест добрите или лоши свойства, които е развивал в дълбините на своята душа. Може да се случи човек с прекрасна душа да се роди в най-неблагоприятни външни условия, ако в миналото с необмислените си действия е предизвикал проблеми за околните. Но ако при това е бил воден от чисти и безкористни подбуди, те вече са му придали такива свойства, които ще му помогнат да преодолява проблемите и нуждата търпеливо и леко.
Законът, според който всеки вид проявена енергия се отразява именно в сферата, от която произтича тази енергия има огромно значение за развитието на човешката душа.
Тъй като физическата енергия, т.е. постъпките на човека, носещи му земни блага или страдание в същата степен, в която те са повлияли на околните се неутрализират изцяло от последствията: те не носят в себе си творческата сила, която събира съкровища за безсмъртната му душа. Човек може да бъде сравнен с работник, който обработва нивата си и в пек и в студ; когато нивата е изорана и засята, работникът се връща в къщи, сменя дрехите си и ляга да си почине. Когато излезе отново на полето, за да ожъне нивата си, той ще е облечен с други дрехи, но това няма никакво значение каква ще бъде жътвата: човек е сял сам и ако семето му е било малко, то и жътвата му ще е оскъдна.
Ако мотивът е безразличен, то за душата няма да има последствия, ако е лош -ще задържи развитието й, ако е добър – ще я обогати завинаги, а висшия мотив, който има предвид само волята на Бога и не желае нищо за себе си ще поведе човека към свобода и съвършенство. Колкото е по-висш източникът, от който произтича вътрешната дейност на човека, толкова по-продължителни и могъщи ще са нейните последствия.
Когато пред съвестта на човек, който знае законите на Кармата се появи сблъсък на различни задължения и на него не му е ясно как да постъпи, той трябва спокойно да разгледа всички мотиви, да изчисти сърцето си от егоистични под-буди и да избере най-безкористния мотив; след като е взел решение, той трябва да действа без колебания и без страх, знаейки, че дори да постъпи неправилно, важна е само подбудата, последствията от възможната грешка той ще понесе търпеливо – като урок, който никога няма да избледнее в душата му.
Индуските учения различават три вида човешка Карма:
1. Зряла Карма – Prarabdha Karma
2. Скрита Карма – Sanchita Karma
3. Зараждаща се Карма – Kriyamana Karma

ЗРЯЛА КАРМА
Тя вече е готова за жътва, и затова е неизбежна.Свободата на избора е в миналото; изборът е направен, затова в настоящето остава само да изплатим дълга си.
Причините, които непрекъснато пораждаме с нашите мисли, желания и постъпки често са толкова противоречиви, че не могат да се осъществят едновременно.
Могат да съществуват освен това и кармични задължения по отношение на дадена нация или определена обществена група, а междувременно други задължения могат да наложат различни условия на въплътяване. Следователно, в едно въплъщение човек може да погаси само част от своята Карма. Духовните сили или иначе казано закони, които управляват човешката Карма избират онази част от всяка индивидуална Карма, която може да бъде погасена едновременно, и с тази цел насочват човешката душа в съответната страна, раса, семейство, обществена среда, които са най-благоприятни и с най-подходящи условия за осъществяване именно на тази част от Кармата, която е отделена от общата сметка. При това се обединяват такива условия, които дават възможност да се проявят онези последствия от създадените от човека причини, които не си противоречат и се съвместяват помежду си.
Тези причини, които са заложени от човека в предишните му въплъщения определят:
а) продължителността на земния му живот;
б) особеностите на неговата физическа обвивка, нейните положителни и отрицателни свойства;
в) подбора на роднини, приятели, врагове и всички, с които човек ще влезе в съприкосновение;
г) обществените условия;
д) устройството на оръдията на душата – мозък, нервна система, които от своя страна ще определят границите, в които душата проявява силата си;
е) свързаните с всички кармични причини радости и страдания, които могат да бъдат преживяни от човека в рамките на едно въплъщаване.
Във всичко това за човека няма избор – изборът му е бил направен в предишния живот, когато той е сял, а сега му остава да пожъне реколтата.
Една от проявите на зрялата Карма са постъпките, които могат да се нарекат неизбежни. Всяка постъпка е крайно проявление на цял ред мисли и желания. Еднородните мисли и желания се групират в течение на много въплъщения в едно цяло и предизвикват душевно състояние, което може да се сравни с наситен разтвор в момент на кристализация на веществото. Както най-малката частица от веществото е достатъчна, за да предизвика в наситения разтвор кристализация, така най-слабото въздействие отвън или отвътре – една последна мисъл – е достатъчна натрупаните еднородни мисли да кристализират в постъпка. Ако тези мисли са били лоши и отмъстителни, ще дойде момент, когато при най-малък тласък човек ще е способен на престъпление. Или напротив, ако умът му е създавал безкористни мисли, насочени в помощ на ближните, ще настъпи момент, когато тези мисли ще кристализират в героична постъпка. Ако при това си действие човек не успее да обмисли постъпката си, а това се случва почти винаги поради надмощието на емоциите при съвременните хора, то независимо от това дали постъпката му е престъпна или героична, той ще се чуди и недоумява, няма да вярва на себе си, ще казва:”Не мога да разбера как можах да направя това!”. Следователно, нашите скрити мисли насочват съвсем определено волята ни и момента на тяхното изпълнение е само въпрос на време.
Но ако творецът на мисли е успял да помисли, свободата на избора е все още възможна: той може да противопостави на закоравялата мисъл нова, и енергично повтаряйки последната, постепенно да замени с нея предишната мисъл.
Това явление ни дава ключ за разгадаване на трудния проблем със свободата на волята и предопределението. Именно свободната воля на човека създава за него тези ограничения, които той нарича своя съдба. Той ограничава себе си именно чрез своите минали мисли, неосъществени възможности, грешни предпочитания, неразумни отстъпки – той е обвързан със своите забравени желания, неразумни отстъпки, скован е от греховете на предишните си дни. И все пак, той е свободен. Той, създателят на своето минало, което държи в оковите си неговото настояще, може да работи и вътре в затвора, създаден от него самия, за да си обезпечи свободно бъдеще. Когато силният човек разбере, че е свободен, то оковите му падат от само себе си. Но за обикновения човек, за когото знанието не е постоянна могъща светлина, а ту проблясваща, ту гаснеща искра, освобождението се отлага за далечното бъдеще. За него най-вече е необходимо съзнанието, че той страда в настоящето само затова, защото е грешил в миналото, и че всички ограничения, които му пречат, са създадени от него самия.
Между тези два полюса – на свободната воля и на предопределението – се разиграват всички сложни съчетания на свобода и необходимост, върху които лежи цялата драма на човешката борба.
Създаваните от свободната воля мисли и желания, повтаряйки се много пъти, стават навици; навиците ограничават волята и накрая стават автоматични. Идва момент, когато съвестта казва, че навика е лош,тогава човек започва да руши лошия навик, като създава мисъл с противоположен характер. След много усилия се прокарва нов път, новите мисли побеждават и загубената свобода е завоювана отново… За съжаление, почти винаги само за това, за да прикове волята в нови вериги.
По такъв начин, нашите собствени мисли и желания създават постепенно свойствата на нашия мозък и на нервната н система, а последните се явяват едни от най-силните ограничения за свободата на нашата воля. Често повтаряните мисли, ставайки автоматични, създават предразсъдъците ни – лични и национални; ние живеем с тях без да подозираме, че това са стени, построени от собствените ни ръце, които закриват от нас светлите хоризонти на истината.
Друг вид зряла Карма се проявява в минутите на така наричаните “внезапни обрати”. Нечистите мисли и желания от миналото образуват около нашето истинско АЗ, нашата безсмъртна душа нещо като кора, която я държи в плен. Този плен може да продължава в течение на няколко въплъщения. В това време безсмъртната душа, събираща опит е успяла да научи много неща и да придобие висши свойства, но последните могат дълго време да останат скрити под твърдата кора. Ще бъде нужен силен тласък – понякога той се явява под формата на хубава книга, вдъхновено слово, ярък пример – за да разкъса кората и да освободи душата. В човешката история има немалко такива случаи на “внезапни обрати”.

СКРИТА КАРМА
Всяка причина се стреми да произведе свое действие непосредствено. Но съпротивлението на средата пречи да се осъществи този стремеж. Същия закон действува и върху причините, които човек създава. Ако нашите мисли и желания бяха еднородни, не се намираха във вътрешно противоречие и не се сблъскваха постоянно със съпротивлението на средата, то техните последствия биха се проявили непосредствено. Но нашите постъпки, желания и мисли си противоречат така силно едни на други, че само малко от породените от тях последствия могат да се проявят едновременно. Останалите ще чакат своя ред.
По такъв начин, в продължение на векове ние натрупваме причини, които не могат да се осъществят до известно време и живеем винаги под влиянието на двойна съвкупност на кармата: едната се проявява, а другата очаква – като в сянка – случай, за да се прояви. От това може да се направи извод, че скритата Карма може да се пренася от въплъщение във въплъщение и дълго да остава като погребана, за да оживее и да донесе плодове – подобно на зърната, които намират в египетските саркофази – в момента, в който се появят всички необходими за това условия.
От психологична гледна точка скритата Карма може да се разглежда като наклонности, идващи от миналото. Противоположно на зрялата Карма, скритата Карма подлежи на промяна. Нашите наклонности могат да бъдат засилени или отслабени, насочени в нова посока или изцяло унищожение, в зависимост от свойството и силата на вътрешната дейност, която изгражда нашия характер. В борбата с лошите наклонности даже неуспехът е крачка напред, защото съпротивата на лошото унищожава част от лошата енергия, влязла в състава на нашата Карма.

ЗАРАЖДАЩА СЕ КАРМА
Този вид Карма се създава непрекъснато от нашите мисли, желания и постъпки; това е семето, плодовете от което ще събираме в бъдеще. Именно тази Карма представлява съзидателната сила на човека.
Този, който съзнателно изгражда своята Карма трябва да е пълен господар на своите мисли и никога да не действа под влияние на настроенията си; всичките му постъпки трябва да съответстват на идеалите му и той трябва да предпочита не действията, които са му приятни, а тези, които са по-добри. Той строи за вечността, и знаейки за това трябва внимателно да избира материала си. Но такъв труд, извършван с всички подробности на ежедневния живот е достъпен само за съзрялата душа, за силната воля, а такава воля може да унищожи Кармата си, да я изгори в огъня на вътрешната си борба. Заедно с това тя може да приведе в действие и своята скрита Карма и да се разплати с дълга си за няколко въплъщения, дълг, който в противния случай би я връщал на Земята безброй пъти.
Вместо това да бъде верига, опознатия закон на Кармата дава на силната душа криле, с които тя може да се издигне в сферите на безграничната свобода.
Но и за обикновения човек на нашето време познаването на закона на Кармата
дава такова разбиране на смисъла на земния живот и разкрива такива безбрежни хоризонти в бъдещето, че не може да не повлияе силно върху целия му живот. Нужно е само това да е истинско знание, защото няма нищо по-вредно от смътно полузнание, водещо до изкривяване и предразсъдъци. На такива изкривявания са били подлагани и идеите за Кармата. На Изток, в индуските Писания (Шастри) законът за Кармата е изложен в цялата му пълнота, но изтинските свещени Писания са достъпни за малцина, а сведенията, които се получават от втора ръка са се принизили постепенно до нивото на тълпата и се е появило онова пасивно настроение при индусите, което у нас, на Запад е известно под името “източен фатализъм”. Но религиозната философия на Древния Изток учи на съвършено друго. Разясненията на закона за Кармата са дадени в беседи, в които е обяснено как съдбата на човека е продукт от неговите минали мисли, желания и постъпки и завършва със следните думи: дейността е по-силна от съдбата. Как да се съгласува такова твърдение с идеята за Кармата? Ако

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари