ЛЕПИЛО*

0

Има спорове, от които на човек му става чоглаво, въобще че се е захванал, казва си: “Кой ли ме дявол караше!” В подобна ситуация, когато двете спорещи страни започват на всяка цена да доказват правотата си, без да видят конструктивното и в различни от своето становища… в подобна ситуация, мисля си, спорът се изражда в кавга; и да останем повече при такива обстоятелства би означавало да разпалваме и без това излишни емоции.

В такъв случай си припомням онази, чута още в студентските ми години, история за достолепния Методий, който спорил със защитниците на “триезичната ерес”** Ученият човек – един от най-интелигентните мъже на своето време, като изтривал потта от челото си подир дълъг безплоден разговор с настървени противници, които налитали върху му като рояк разгневени оси, въздъхнал уморен, обхванат от тъга: “Глупаво е да опитва умен човек да им говори каквото и да било, защото те – освен себе си – друго не чуват”.Е! Не съм бил там, не съм сигурен, че точно тези думи е рекъл, но достатъчно е, че обстоятелствата и реакцията му са прелетели през Средновековието наред с легендата за него. По-същественото е, че днес на всяка крачка срещаме хора, които в условията на крайно изостреното ни политическо, стопанско и всякакво друго положение се въодушевяват от възможностите, които им предоставя всеки конфликт, за да им се чуе името, а и да издействат изгода за себе си в изграждащите се пред очите ни държавни, политически и стопански структури.

Моят баща дърводелецът – Бог да го прости! – казваше: “Чуеш ли някой да повтаря “Аз… аз… аз” и все себе си да цитира, да бягаш от такъв човек!” Колко такива “обаятелни, речовити” – дълбоко влюбени в своята особа самозванци обсаждат днес националните медии? Това дали е безобидна работа, питам се, или то е съзнателно, преднамерено разпиляване на всяка конструктивна идея в протакане и крещене срещу опонента?

Крачим по своите си дела, поводи за притеснения – колкото щеш! – а кресльовците се въвират в нозете на изтерзания човек, вирят показалец към облака в небето, цитират все някакви доброжелатели и дават наставления кое как да стане. Или по-печалната картинка – нападат да захапят, дразнят се, че не си се съобразил с това или онова тяхно височайше мнение. И пак с думите: “Внимавай! Знаеш ли колко хора ми се обаждат и колко много се е налагало да те защитавам”…

Уморихме се от обяснения, препоръки, тезиси и съображения. От далечната 1958 година, та до самия залез на т.нар. “тоталитаризъм”. И какво полезно, и какво добро са принесли на народа ни кресльовците?! Не усещаме ли, господа и другари, че губим страшно много “сиво вещество” в момент, когато са ни необходими яснота, трезвост, вътрешно равновесие!

Политическите джуджета са се впили в плътта на българския род и паразитират върху гърба му, във вреда на нацията. Именно тези фалшиви хора създават неяснота и неопределеност – тази мъртва хватка, тази мътна вода, в която е трудно да определиш кой какъв е и за какво се бори.

Имаме голям, неотложен проблем – да отнесем до бунището на Историята трупа на Политическия динозавър, да подредим нашата мила България далеч от наслоената омраза, високомерие и непукизъм, да изведем професионализма и добронамереността в предните линии – от работното място до парламента, където се вземат кардиналните решения.

И колкото по-рано кажем “сбогом” на устроилите се тук и там квакащи кавгаджии и назидатели, толкова по-бързо ще оправим стъпката си по каменистия стръмен път към Демокрацията. Хлебарят – в хлебарницата, бръснарят – в бръснарницата, всеки – с делата си, всеки – с уменията и дарбите си, така както са ни от Бога дадени! Стига с това лепило, дето все се лепи по нозете ни, все ни дърпа назад, към ненужни за нас спорове, в които някой все нещо доказва, все тънки сметки уж прави, все обвинява този и онзи за грехове и грешки, които само цинично и развинтено, болно съзнание (ако не са преднамерени манипулации) може да роди!

Октомври 1990 г.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Поведението на “светата троица” в преговорите относно масовите учителски протести в Републиката е илюстрация за безсмислени спорове, за преразказване на една и съща позиция с различни думи, накратко казано: илюстрация за размотаване, за протакане с цел политическа изгода за компанията управляващи тарикати.

____________________________________________________

* Есето е от бр. 14 на вестник “Демократическо знаме” (18-24.Х.1990 г.).

** Светото писание да се чете в храма само на еврейски, гръцки и латински. Солунските първоучители всъщност отварят хоризонт към демократичния цивилизационен модел в сърцето на Европа с мисията си при римския папа, като убеждават тогавашната официална духовна власт да признае правото на всеки народ да общува с Бога и Божията мъдрост на родния си език. Бел.м., Jores.

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари