Общоприето е да се смята, че думите носят информация, знания, настроения, идеи, благодарение на своя смислов еквивалент. А истината е, че в тях стои закодирано и още нещо, макар то да е не така лесно “видимо”. Та нали всяка дума и всяка композиция от думи носи в себе си и свое специфично съчетание от звуци – своя собствена и уникална мелодия, така да се каже. И тази “мелодия” като се излъчва навън, после се възприема и навътре от едни най-специални човешки рецептори. Така тя пронизва ума и душата – прониква в съзнание и подсъзнание, преминава през знайни и още незнайни места в човека. И като прави всичко това, сигнализира, променя, влияе – точно според своята собствена природа.Нека се опитаме сега да разберем тази природа, като се вторачим в един конкретен звук. Да направим това чрез няколко български думи, започващи с “о”: около, околовръст, обикалям, обръч, объл, област, околия, общо, общество, обединение, обхват, обход… Какво има? Веднага се набива на очи, че при всички тях има, като че ли, някаква о-образност – нещо, което обхваща и обединява. А като се вгледаме в графичното изображение на звука, напомнящо кръг (обръч), лека-полека започва да ни просветва. От същото можем дори да съдим: защо думата обич е по-всеобхватна (обгръщаща), отколкото думата любов.
Много специално е и звукосъчетанието РА. То е звуков еквивалент на процес, при който най-общо има трансформиране на вещество в енергия – почти тъй, както става при изгарянето на наръч дърва. Защо е такъв еквивалент? Защото може да се провери. Например чрез думата РА-дост. Нима тази дума не означава най-първо освобождаване на енергия, чрез усилване на горенете, в случая – вътрешното? И не само означава, тя съдейства за същото. И никак не е случайно, че думата, означаваща онова, което дава материал при физическия процес горене – гора (дървета) – и думата, означаваща самия процес горене – горя (гора) – са почти еднакви, при това и сричката, върху която пада ударението и в двата случая е ра (ря).
А случаен ли е бойният вик “У-РА”, при който ролята на предхождащият звук “у” е да насъсква, както правят понякога футболните запалянковци, издаващи пронизително освиркващия вик ууууу! Значи: посредством бойния вик “У-РА” най-напред се цели насъскване (надъхване, насочване) и после – освобождаване на енергия. Цели се бойците да станат по-силни и смели, по-боеспособни и резултатни в действията си… А не се ли наричаше РА и главното египетско божество? И когато древният египтянин молитвено е произнасял РА, с вперени очи в изгряващото слънце, той не само си е представял едно движение отдолу нагоре – от Земя (материята) към Слънце (енергия, Бог) – но всичко това наистина е ставало в някаква степен, посредством въздействащата сила на този звук.
Щом РА означава преобразуване на материя в енергия, логично е да сметнем, че звукосъчетанието АР означава обратното – преобразуване на творческа енергия в материя. Да видим така ли е всъщност: злат-ар, грънч-ар, желез-ар, медник-ар, бръсн-ар… – при голям брой творчески професии и занаяти, където наистина главното е ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ на творческа енергия, -ар трайно присъства. И забележете: ударението тук винаги пада на тази последна сричка…
Много още подобни примери могат да се приведат, и от тях би ставало все по-ясно, че известният на всички смисъл на думите, всъщност е малка част от онова, което последните носят със себе си. И още: че в думите и в частност – в българските думи, е скрит много дълбок, основен пласт, който тепърва ще буди интерес и внимание, разкривайки пред очите на все повече хора неща, които смайват. Точно така, както могат да се разкрият безкрайните лабиринти на дълбока и тъмна, на приказна пещера, съхраняваща баснословни богатства.
Николай Радев – Алдебаран
http://www.tayni.net
