Чудя се открай време на нещо което като тръни се забива в очите ми, и все още не намирам отговор, а може би няма такъв.
Изглежда на тоя свят в действителност съществуват два вида хора.
В Свещенните Писания на различните религии те биват наричани по почти един и същ начин: Божии Деца и Синове на дявола. Гадното е постоянно да се натрисаш на вторите, и да немееш от потрес, понеже да се прави зло просто ей така е не просто тъпо, а си е направо клиничен случай.
Как да се справяме с тях? Рецептата е лесна: усмивка!
Положителната енергия е по-могъща и отразява обратно отрицателната, като я връща срещу злобаря в седморно по-голям размер.
Може  би това, което говоря звучи сектантско, но не е.
То важи за всички религии на света ни. Всъщност това дето го казват някои е погрешно.
От злото небива да се бяга. На него се противостои, а побегнеш ли това означава, че те е страх. А страхът от злото е вкарал много хора в собствените му лапи и то ги превръща в свои роби.
Всеки човек има силата да се пребори, тя е в него и той само трябва да я открие и използва.
Само че има една подробност: тази сила не може да бъде използвана просто така, нито за да се навреди някому чрез нея.  В такъв случай не само, че не действа, ами носи и вреда на дръзналия да я използва не по предназначение.

Така, че не бягайте, защото това влошава нещата.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПоезията на Омар Хайям
следваща писаницаНакратко за хайку
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари