Родината на най-късата поетична форма, чийто прототип се е появил в началото на VIII век, е Япония.

Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност. В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие – есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага да възприемаме живота във всичките му форми. То изразява нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.

 

В процеса на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се. В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло. Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения. Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на хайку е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ). В своето хайку той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално. Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти, изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда. Именно в това усещаме красотата на хайку и неговата музикалност.

БАШО

*****

Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.

*****

Лятно зашики –
Люшват се и влизат
планината и градината.

*****

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.

*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****

Гледайте дечица –
град на парчета!
Хайде на вън!

ИССА

*****

Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.

*****

Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…

БУСОН

*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.

____________________________________________


БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ

АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.

ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА

*****

Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****

Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.

*****

СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА

Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ

*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ

*****

Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.

© Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff
09. 12. 2008

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаРазмисли
следваща писаницаСреща с Ник Вуичич
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари