Нека преминем към другата част на интервюто, която съм записал като „Лични въпроси”.
Добре, питай.
Как преминава един твой ден?
Първата ми работа като стана, е да се измия и да пия едно кафе задължително – без кафе не мога. Правя си някакъв ритуал и се моля за хората и за мен – някой магия да не ми направи, някой лош човек да не дойде, захар си пръскам на прага и започвам да приемам.
От колко часа започваш да работиш?
Значи правили сме във Варна, нямаше как, спешен прием от 7.30 сутринта. Но като няма такива случаи, работя от 8.00 до 7.00 вечерта. Понякога, като има много хора, забравям и за ядене. Работя в събота включително, а в неделя – ако някой човек има спешна нужда. Не се оплаквам, защото аз се молих на Бог за това нещо и Той ми го даде. Аз не искам да съм печалбар – ако бях печалбар, щях да се откажа от дарбата си, както направиха други хора.
Кои хора?
Колегите ми от „Ясновидци” например. Четох в някакво интервю, че Марияна е започнала да взима такса от 50 лева, за Михаил също знам, че има такава такса. Е, това не е хубаво сега – от 30 на 50 лева. Който има пари, ще отиде, но една бедна жена как да отиде? При мен може бедняк да е, клошар да е, адвокат, или певица – не ме интересува, идва на вратата ми и аз го приемам. Имам моменти за 15 мин гледам, има моменти за 40 мин. Иначе по принцип бях обещал, че един час гледам. Но толкова много хора идват с болките си и няма как да не ги приема. Затова направих прием през половин час. Хората идват и ме молят- „Ицо, моля ти се, гледай ми, че голям зор имам”, но аз не мога да им кажа просто „Елате в 2 часа”, защото други са се записали преди месеци и този час отдавна ми е зает.
Има ли хора, които идват само ей така, да изпробват способностите ти?
Единични случаи има, но това се случва доста рядко. Идвали са хора просто ей така, да се запознаят с мен, защото по техни думи „съм им симпатичен”.
Как се чувстваш след работа, като са минали толкова различни съдби през деня и ти си надникнал в тях?
Отдавна минах този момент – просто изключвам, че съм на работа. Например тази събота много народ имаше – 29 човека минаха и още трима трябваше да приема извънредно и в един момент си давам сметка, че въобще забравям за времето, колко е часът и колко човека са минали.
Хората имат болки, страдания. Има хора, които идват само да ме чуят, но забелязаха, че по телефона не гадая. Значи България в момента е в затруднение финансово, и от лична гледна точка всяко едно семейство си има затруднение. Всеки един човек като влезе при мен и иска да разбере какво ще му е бъдещето.
Имах случай, когато дойде една жена, не я познавах, а тя пък се оказа впоследствие жена на един много известен в миналото човек, още от Тодор Живково време, покойник вече. В началото не знаех кой стои пред мен, изглеждаше ми обикновена жена. Още в началото като взех да гадая, се намръщих, седнах, нещо страх ме пропи. И в себе си усетих, викам си – тая жена ще ме пробва ли, не знам… иначе някаква усмихната, цигари си пуши, име няма да споменавам. Пуши си цигарите, пие си кафето и ме пита как да да го изпие. Викам й – пий си кафето и си пуши цигарите, както го правиш в къщи. Дава ми първо и второ име, ако ми беше дала и фамилията си, пак нямаше да я позная коя е. От много минало време, много известна жена е. После разбрах, че с охраната е дошла. Много известни хора идват от близкото ни минало, които аз не мога да позная. Като взех да й гледам, видях в кафето, че е много известна и богата, уплаших се, викам – „Абе жена, кой управлява тази държава?”, настръхнах и се отдръпнах, като разбрах коя е. А тя ми вика – „Не се плаши, сама съм тука, няма страшно. Чух за тебе, ей така, на шумно място и реших да дойда, да видя дали е истина това, което говорят за теб и което показаха по телевизията”. Вика – „Евала, свалям ти шапка!”, даже пич ме нарече. Помня й приказката „пич”.
Също не можах да позная една певица, в Търговище един случай. Видях една жена с опашка, руса, но като работя и рядко се заглеждам дори и в хората, които стоят срещу мен. Тя си изпива кафето, аз си чертая нещо и гадая. Взех да й казвам, че има дарба, че пее, на сцена я виждам и като я погледнах и се сетих коя е. Мале, оставих кафето и й се извиних, че не съм я забелязал. А тя ми вика „Не, Ицо, явно ти си заблуден или много ти е натоварено, за това не ме позна”. Здрасти направихме, изпушихме по една цигара, и й викам – „От уважение към тебе и след това ще продължим с кафето”. В повечето случаи доста известни в обществото не ги познавам, гледам списъкът да върви и да се отмятат хората. При мене това е точно така, както другите хора ходят на работа – с желание, с нерви, с вдъхновение. Гледам по график да вървят хората – имам моменти за по 15 минути гледам на човек, понякога 40 минути, понякога 1 час – зависи от съдбата, какво-що е в живота на човека.
Изморен ли се чувстваш след един твой работен ден?
След работа отивам да вечерям и до новините в 10 часа, ако легна на леглото и веднага заспивам. Откакто започна предаването „Ясновидци” не мога да изгледам нито един филм. Събота среду неделя всяка седмица си позволяваме да отидем на дискотека – да не забравяме, че и аз съм младо момче, и аз съм човек и ми се живее и със секретарката и персонала отиваме на дискотека и почиваме до обяд в неделя. Това е.
Аз ценя баба Ванга, но не съм баба Ванга. Всеки има качества и всеки е за себе си. Тя е известен човек и за това има десетки хора, които се отъждествяват със нея, казвайки „Аз съм баба Ванга, аз съм баба Ванга”. Значи всеки човек е роден за себе си със дарбата, Бог не може да ти даде тази дарба, която е имала тя примерно. Само едно нещо не приемам за себе си от нея – това е, че е гонила хора и не е искала да им гледа. Няма безгрешни хора. Понякога ставам нервен наистина и това най-често го забелязва секретарката ми. И това се случва тогава, когато виждам в кафето убийство, грях или други неприятни неща. Но нямаме право да съдим, човекът срещу мен иска да му помогна, не се знае защо е дошъл.
Значи аз ако искам в момента да се чуе повече за мен и ей сега да събера журналистите отпред, ще премахна часовете със записвания, ще приемам хората без час и ще направя 100-200 човека опашка отвън, само и само да се вдигне шум. Ако реша само мога да го направя – да спят отвън и да чакат, но това е наказание за хората.
Някой обвинявал ли те е до сега, че способностите ти не са истински?
Слава богу, до сега нямам такива случаи, никой не ми е казвал „Ти си лъжец или измамник”. Често питам хората, след като съм им гледал, дали са доволни и повечето хора ми отговарят положително. По-често излизат разтреперани, или разплакани, други вода искат…
Вярваш ли в магията, съществува ли реално тя?
Определено съществува и развалям такива. Магия не правя и това не е мой приоритет, но магии развалям, за да помогна на хората. Примерно, имаш семейство и детенце на 4-5 години. Жена ти тръгне с друг и ти изневери, тогава аз мога да ти помогна, защото ти граждански брак имаш, дете имаш и обичаш тази жена, обич има, тогава аз те събирам с нея. А когато някоя иска да развали едно семейство, защото аз много работи усещам в кафето – тогава казвам, че не мога да помогна. Защото тя иска да развали семейство и да разплаче дете.
Освен да гледаш на кафе, разбирам, че разваляш магии. Какви други „оръжия” имаш в твоя арсенал?
Отключвам късмета на тези, които имат нужда също. Правя го с катинар, минерална вода и захар. А за тези неща наистина имам ценоразпис, но и това е според човека, защото и аз имам разходи за хотели, за хората, които са покрай мен и работим. А имам мечта от тези пари да открия нещо като читалище, за да мога да говоря и да говоря за Библията на малките деца. В България ще има много бедствия и ми се иска да уча хората да се предпазят от тях. Това може да стане с молитви. Бог ни праща изпитания, защото той дава, но и отнема.
Какви най-големи суми са ти давали за гледане?
Помогнах на един бизнесмен в работата му и получих 5000 лева от него, но това не е единичен случай. Всичко е според човека – ако дойде много бедна жена, дори и да иска да ми остави пари, не приемам – как ще взема пари на жена с една пенсия?
Смяташ ли, че взимането на пари в случаите за разваляне на магия, поставяне цени за бизнесмени, отключване на късмет и т.н., е грях и злоупотреба с дарбата ти, ако мога така да го формулирам?
Значи, за това Господ не може да ти пише грях, защото ти сам виждаш – къде ли не плащаш – при адвокат, в магазина, в болницата, на мен това ми е работата и трябва да се съобразяваме със света, в който живеем. Слава на Бога, на мен сърцето ми е чисто от тези неща – това всички хора, които идват при мен, могат да го потвърдят.
Отначало им казах, че не отивам да правя пари, не отивам да стана богат, не отивам да стана известен. Моята мечта беше цяла България да ме чуе, 70 и колко детелини съм късал, защото исках да бъда обичан и го постигнах. Любовта на хората, това е най-скъпото, защото любовта я няма в този живот. Дори и един политик с пари и власт мечтае за любовта на хората. Защото в клиентите си видях повече уважение и любов, отколкото в собственото ми семейство.
Какво е отношението ти към тези ясновидци, които гадаят по телефона или посредством телевизионния екран?
В България в момента има множество манипулатори за ясновидство. Аз със смс-и не мога да гледам, по телефонен импулс също, не вярвам, че така реално можеш да помогнеш на човека. Има някаква сила – не искам да обидя моите колеги, но аз лично не мога да гадая по телефона – отговарям за себе си. Имах оферти за предаване от МSAT, от София също имах предложения, но не се виждам като водещ на предаване, а по скоро като глас от народа. „Ясновидци, ясновидци” – обаче ако хората не са доволни от теб, никой няма да те потърси.
Усещаш ли се като Бог с тази дарба?
Аз не съм Бог, има си Бог, аз съм това, което той ми е дал – някаква дарба, посредством която да помагам на хората. Това се казва пророческа дарба.
Спазваш ли пости?
Не, защото пуша и пия кафе, а ме е страх да ги спра. Искам обаче да пазя пост и може да го направя около именния ми ден, преди Коледа.
Надникваш в много различни съдби, какви са хората в природата си?
Знаеш ли какво ще ти кажа – причината, заради която искам да изляза в други държави, е за да видя какви са хората извън България. Никога не съм излизал от страната ни и това ми е интересно. Тук виждам, че във всяко едно семейство, няма значение беден-богат, всеки иска най-хубавото. Окото на човек е алчно. Това означава, че ако имаш много пари, още повече ще искаш – парите никога не стигат. Всеки човек иска здраве, щастие, любов, секс, живота да му е хубав, заведения…тези неща са навсякъде, във всеки един дом.
Сещаш ли се за хората или за някои случаи след като се видите след време?
Някои ги познавам по лица, но вече не се сещам за характера им. Това, което виждам в кафето, после автоматично го забравям. Преди гледах по цял час на човек и му разказвах за минало, настояще, характер, дори белезите по тялото му казвах, но сега напливът е много голям, много хора искат да се срещнат с мен и отделям по половин час на сеанс.
А какви хора би искал да видиш?
Няма човек, който не иска пари. Аз за това искам да вляза в лудницата, в затвора, в болниците, там да гледам на хората, да видя техният живот как е. Те нямат нужда, радват се на покрив, на храна, на спане и тоалетна, с извинение. А от всеки човек можеш да научиш нещо, всеки човек има значение на тази земя. За това искам да изляза и извън пределите на нашата страна, да видя живота на хората там как е, за какво мечтаят, какво искат.
Как би описал българина с две думи?
Българинът е най-хитрият, най- умният, за такъв се мисли и може би е такъв. Но истината е, че не сме много вярващи. Има семейства, които съм виждал – настина вярващи, но са много малко.
Никога ли не си излизал извън България?
Не, никога, затова имам голямо желание да изляза и да видя как е животът на чужденците, това би ми дало повече опит и познание за хората.
Случвало ли ти се е да излъжеш човек за негово добро?
Да, случвало се е с една клиентка, за която видях, че е лудо влюбена в мъж, който има семейство и не виждам да се раздели с жена си. Но тя беше отчаяна и знаех, че ако й кажа истината, ще се разболее, ще умре и затова в такива случаи по-добре е да не казваш истината в очите. Тези неща са строго индивидуални, на някои трябва да им кажеш истината, а с други да премълчиш. Това зависи и от човека – има хора, които не искат да чуят истината, не могат, и няма да я приемат.
Според теб всичко в живота ли е предопределено или човек може да променя съдбата си?
Според мен може. Ето един пресен пример – преди няколко дни гледах и видях кола, катастрофа. Казвам на хората – „Пазете се на 27ми, пазете се от червена кола или не се качвайте! – Толкоз, до там! – Ама ще имам ли? Не знам – отговарям – не виждам! Не мога да кажа ти от катастрофа ли ще умреш, аз не съм Бог”. Бог е този, който решава кое кога да се случи. Понякога виждам смърт, но ето, съседката идва и ме пита за мъжа си. Казах й само да се подготвя, но че кога ще стане, не знам. Как мога да кажа, като дъщеря й е бременна и аз да й кажа „Да, баща ти ще почине”?! Гледам за живот да им казвам, иначе хората се побъркват. Търсил съм любов, това ти дава стимул да работиш. За цяло лято имам на морето един час плаж.
Личната ти концентрация помага ли ти да гледаш по добре?
Зависи от хората, които стоят срещу мен.
Сам на себе си можеш ли да гледаш на кафе?
Не, не мога, дори и на семейството си не мога. Майка ми казва – „Ей, гадател имаме в къщи, а не може да ни гледа”.
Само чрез кафето ли можеш да гадаеш, или то ти е по-скоро като ритуал?
Не, само чрез кафето. Пробвал съм и без кафе, но резултатите са отрицателни – без кафе ставам един лъжец, измамник. Попитаха ме за „Мюзик айдъл” – от едно списание ми се обадиха да питат кое от трите момичета ще спечели. Аз казах, че Преслава ще спечели, но без да гледам на кафе. Ето, че Преслава не спечели. Дойдоха от щаба на Бойко Борисов да им гледам на кафе преди изборите, и им предрекох победа. Това беше още април месец. Така става с тези, на които съм гледал на кафе, а на които не съм гледал на кафе – не мога да им позная, не става.
Информацията, която получаваш от кафето, като какво е – като картина, видение, текст?
Това е една тайна, която не мога да споделя и никога няма да кажа. Само мога да кажа, че всичко е в утайката и го виждам по-скоро като видение.
Влияе ли ти на самия теб това, което виждаш в чашата?
Да – когато виждаш нещо хубаво, когато човекът е положителен, то ти отваря душата.
Често ли се случва да не споделяш с хората информация, която получаваш от утайката на кафето?
Да.
Преживяваш ли всичко отново след гадаене, след работа?
Не – това е като рефлекс при мен. Веднага, след като гледам на човек, се изпразвам от това, което виждам и от придружаващата емоция. Дори съм имал случаи, три дни след като съм гледал, хора да ме спират на улицата и аз си спомням лицата им, но не помня нищо от това, което съм казал.
Разкажи ни някой куриоз в практиката ти, нещо интересно, смешно?
Един човек, известен бизнесмен, идва да му гледам, обаче има проблеми – не може да задоволи жена си, а самата тя е отчаяна. Чудят се какво да правят, защото имат любов. Гледам му, гледам му, виждам – любов има – пари, власт има. А той – добре де, кажи каква ми е болката? Викам му – „Срам ме е да ти кажа”- той е бизнесмен, голям човек, можеш ли да му кажеш такова нещо? Отговарям – „Не знам, може кафето да ме лъже, ама малка чурка виждам, че имате проблем с това”. „Да – вика – мойто момче, как позна – точно за това е”.
Имах също друг случай с една жена, която имаше проблеми с изпускането на газове. Ходила в болницата, изписали й лекарства, но проблемът не се разрешавал. Било кошмар да седне на масата със семейството си, камо ли да отиде на гости. През деня горе долу се справяла, но вечер нещата ставали нетърпими. Та за тази жена как ми дойде информация, от кафето ли, не знам вече, от видение ли, акъл ли Господ ли ми даде. Казах й – „Така, искам да се затвориш за 24 часа в една стая и сутрин, обед и вечер да ядеш само боб, ще изпуснеш всичко и този проблем ще спре”. Жената ми се обажда след няколко дни да ми благодари, че вече всичко е наред. Та има в моята работа има радост, има сълзи, емоция – зависи от човека срещу мен.
(следва продължение)
Интервюто взе Георги Петров – planinara
