Джиду Кришнамурти

Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Летбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за Мирови Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплащение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).
Думата теософия произлиза от тео – Бог и софия – мъдрост. Теософите смятат учението си като световен синтез на религията, философията и науката. Но времето показа абсурдността на този модел и сега теософското движение е история. Идеята е много привлекателна и те успяват да създадат мощна организация, оглавявана от Ани Безант, която е ученичка на Блаватска. По онова време тя е била много влиятелна и в Индия. Била е толкова почитана, че я избрали за президент на партията Индийски национален конгрес, въпреки че е англичанка, а Конгресът се бори за освобождение на Индия от Англия. Сред избраните от теософите момчета са и двамата братя Натиянанда (по-възрастния) и Джиду Кришнамурти. Следват години на много трудно обучение. Натиянанда се разболява от туберколоза и умира в Калифорния през 1925 г. Оказва се, че Джиду е най-добрият. Вероятно скоро след смъртта на брат си той получава просветление.
Теософите започват подготовката за идването на Мировия Учител още през 1911 г. Той е необходим на интелектуално създадената „религия“, тъй като й липсва мистична и магнетична личност, подобна на Христос, Буда или Мохамед. За целта създават ордена „Звездата на Изток“. Тази организация е трябвало да обслужва Мировия Учител. Центърът на Ордена е разположен в Холандия в замъка Еерде, дарен от член на кралската фамилия, и е разполагал с огромни финансови възможности.
В България също се създава теософско общество и Летбитер го посещава. Цялата група от снимката на стр. 53 е членувала в това общество. След като Кришнамурти разпуска Ордена, те стават ученици на Свами Шивананда. (Само В. М. Сеплевенко шест месеца по-късно иска разрешение от Шивананда да го освободи и става ученик на Борис Сахаров.)
Кришнамурти е роден в Индия през 1895 г., напуска тяло в Съединените Щати през 1986 г. По време на живота си той изнася беседи в много части на света пред многобройни аудитории, както и разговаря с широката публика, включваща писатели, учени, философи и преподаватели. Кришнамурти е загрижен за цялото човечество и непрекъснато утвърждава, че той няма националност или вярване и не принадлежи към някаква особена общност или култура.
В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ – школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието.
Той подчертава, че само задълбоченото разбиране може да създаде ново поколение, което да живее в мир.
Помолен да разкрие в какво се състои същината на неговото учение, той написва следното:

Сърцевината на учението

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.
Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.
Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

Разпускането на
Ордена на Звездата

Орденът на Звездата на Изток е основан през 1911 г., за да провъзгласи пришествието на Мировия учител. Кришнамурти е назначен за Глава на Ордена. На 2-ри август 1929 г., в деня на откриване на ежегодния Звезден лагер в Оммен, Холандия, Кришнамурти разпуска Ордена в присъствието на 3000 негови члена. По-долу е даден пълният текст на великолепната реч, която той произнася по този повод.

***

Ние възнамеряваме да обсъдим тази сутрин разпускането на Ордена на Звездата. Мнозина ще се зарадват, а други вместо това ще се опечалят. Това не е повод за ликуване, нито пък за опечаляване, защото е неизбежно, както ще обясня по-нататък.
Може би си спомняте историята за това, как дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: „Какво взе този човек?“ – „Той намери парченце Истина“- отвърнал дяволът. – „Тогава лошо ти се пише“- рекъл другарят му. „О!, съвсем не. – отвърнал му дяволът – Възнамерявам да го накарам да я организира“.
Аз поддържам, че истината е земя без пътища и вие не можете да подходите към нея по никоя пътека, чрез каквато и да е религия или секта. Това е моето виждане и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път. Ако първо разберете това, тогава ще видите колко невъзможно е да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не можете и не трябва да го организирате. Ако вие го сторите, то умира, кристализира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите. Точно това се опитва да направи всеки по света. Вярата е стеснена и превърната в играчка за тези, които са слаби, за тези, които в момента са разочаровани. Истината не може да бъде свалена долу, а напротив, човек трябва да направи усилие сам да се издигне до нея. Не можете да свалите върха на планината в долината. Ако искате да стигнете планинския връх, трябва да прекосите долината, да изкачите стръмнините без боязън от опасните пропасти.
Така че, това е първата причина според мен, поради която Орденът на Звездата трябва да се разпусне. Независимо от това, вие вероятно ще учредите други Ордени, вие ще продължите с принадлежността си към други организации, търсейки Истината. Аз не желая да принадлежа към никаква организация от духовен тип, моля разберете това. Бих се възползвал от организация, която ще ме отведе в Лондон, например. Това е съвсем различен вид организация, просто механична, като пощата и телеграфа. Бих използвал кола или параход, за да пътувам, те са само физически механизми, които нямат нищо общо с духовността. Още веднъж утвърждавам – никаква организация не може да води човек към духовността.
Ако бъде създадена някаква организация с такава цел, тя става протеза, слабост, заробване и би осакатила индивида, пречейки му да расте, да утвърждава своята уникалност, която се съдържа в откриването за самия него на тази абсолютна, необусловена Истина. Тъй че, това е другата причина, поради която реших, понеже се случи да бъда Глава на Ордена, да го разпусна. Никой не ме е убеждавал да взема това решение.
Това не е велико деяние, защото не желая последователи, подчертавам това. В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината. Мен не ме засяга дали обръщате внимание на това, което ви говоря или не. Искам да извърша нещо в света и възнамерявам да го сторя с непоколебима концентрация. Аз се занимавам само с едно същинско нещо – да освободя човека. Желая да го освободя от всички килии, от всички страхове, а не да основавам религии и нови секти или да установявам нови теории и нови философии. Тогава вие естествено ще ме запитате защо обикалям по света, говорейки непрекъснато. Ще ви кажа по каква причина правя това: не защото желая последователи, нито защото желая специална група от специални ученици. (Хората обичат да се отличават от своите събратя, колкото и смешно, абсурдно и тривиално да бъде тяхното отличаване! Не желая да насърчавам този абсурд.) Нямам нито ученици, нито апостоли, нито на земята, нито пък в духовната реалност.
Нито съблазънта на парите, нито желанието за удобен живот ме привличат. Ако желаех да водя удобен живот, не бих дошъл в Лагера или във влажна страна! Говоря прямо, защото искам с това да се приключи веднъж завинаги. Не желая тези детински обсъждания година след година.
Веднъж един репортер, който ме интервюираше, счете за великолепно дело това, да се разпусне организация, която наброява хиляди и хиляди членове. За него това бе велико нещо: „Какво ще правите след това, как ще живеете? Няма да имате последователи, хората няма да ви слушат повече“. Ако има даже само петима да слушат, да живеят, да обърнат лице към вечността, това ще бъде достатъчно. Каква полза ще има да присъстват хиляди, които не разбират, които напълно са затънали в предразсъдъци, които не желаят новото, а напротив – ще приспособят новото да подхожда на техните стерилни, застояли себичности? Ако говоря рязко, моля не ме разбирайте погрешно, това не е от липса на състрадание. Ако отидете на хирург за операция, не е ли милостиво от негова страна да оперира, даже и да ви причини болка? Затова по същия начин, ако говоря рязко, това не е поради липса на истинска обич – напротив!
Както вече казах, имам само една цел: да освободя човека, да го подтикна към свободата, да му помогна да се изтръгне от своите ограничения, защото единствено това ще му дари вечно щастие, ще му донесе безусловната реализация на самия себе си.
Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен – не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна – желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове – от страха от религията, от страха от Спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот. Както художникът рисува картина, понеже рисуването му носи наслада, защото това е неговото себеизразяване, неговата слава, неговото благоденствие, така и аз върша това, а не защото искам нещо от някого.
Вие сте привикнали към авторитета, или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може би чрез своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед върху живота е основан на този авторитет.
Вие ме слушахте досега три години, без да има някаква промяна, освен в неколцина от вас. Сега анализирайте това, което говоря, бъдете критични, за да можете да го разберете – цялостно, фундаментално. Когато търсите един авторитет да ви ръководи духовно, вие автоматично сте склонни да изградите организация около този авторитет. Чрез самото създаване на тази организация, която си мислите, че ще подпомогне този авторитет да ви води към духовност, вие сте се наврели в килията.
Ако говоря така открито, моля помнете, че го правя не поради грубост или жестокост, не поради ентусиазъм към някаква цел, а защото искам да разберете какво говоря. Това е причината, поради която вие сте тук и би било загуба на време, ако не обясня ясно и недвусмислено своето виждане.
Осемнадесет години вие сте се подготвяли за това събитие, за Пришествието на Мировия учител, 18 години вие сте организирали, търсили сте някой, който да влее нова радост във вашите сърца и умове, да преобрази целия ви живот, да ви вдъхне ново разбиране; някой, който да ви издигне до ново стъпало в живота, да ви вдъхнови с нова смелост, да ви пусне на свобода. А сега виждате ли какво се случва!? Размислете, поразсъждавайте над това и открийте по какъв начин това вярване ви е направило по-различни – не с привидното отличие на носените от ордена знаци, което е посредствено и абсурдно. По какъв начин едно такова вярване е премахнало всички несъществени неща от живота ви? Това е единственият начин да се отсъди в какво отношение сте по-свободни, по-велики, по-опасни за всяко общество, което е изградено върху лъжливото и несъщественото? С какво членовете на тази организация на Звездата са станали по-различни?
Както казах вече, вие сте се подготвяли цели 18 години за мен. Не ме интересува дали вярвате, че съм Мирови учител или не. Това има твърде малко значение. Откакто вие принадлежите на този орден, вие сте отдавали своята симпатия, своята енергия, признавайки Кришнамурти за Мирови учител – отчасти или напълно. Напълно от тези, които наистина търсят, а само частично от онези, които се задоволяват със своите половинчати истини.
Вие сте се подготвяли 18 години, а вижте, колко много трудности съществуват в начина на вашето разбиране, колко много усложнения, колко посредственост. Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви – всичко това аз считам за пречки в разбирането. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не искам да се съгласявате с мен, не искам да ме следвате, а да разберете това, което казвам.
Това разбиране е необходимо, защото вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива, каквито са. Вие желаете да имате свои собствени богове – нови богове вместо старите, нови религии вместо старите, нови форми вместо старите – и всички те еднакво лишени от ценност, всички те – прегради, всички те – ограничения, всички те – протези. Вместо старите духовни отличия вие имате нови духовни отличия, вместо старите си обожания, имате нови обожания. Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори. Може и да има неколцина, ала те са много, много малко.
И тъй, защо да има организация?
Защо измамни, неискрени люде да ме следват – мен, въплъщението на Истината? Моля помнете, че не казвам нещо остро и нелюбезно, но стигнахме до положение, при което трябва да приемете нещата такива, каквито са. Миналата година казах, че няма да правя компромиси. Тогава малцина ме послушаха. Тази година заявявам това съвършено ясно. Не знам колко хиляди по целия свят – членове на Ордена – са се подготвяли 18 години за мен, обаче сега те не желаят да се вслушат безусловно, цялостно в това, което говоря.
Както казах и преди, целта ми е да направя хората безусловно свободни, защото считам, че единствената духовност е неизкривеното себе, което е вечно, хармонията между разсъдъка и любовта. Това е абсолютната, безусловна Истина, а тя е самият живот. Затова искам да пусна на свобода човека, ликуващ като птица в безбрежното небе, необременен, независим, екстатичен в тази свобода. И аз, за когото вие сe подготвяхте 18 години, сега казвам, че трябва да се освободите от всички тези неща, да се освободите от вашите усложнения, вашите обвързаности. За това не е необходимо да имате организация, основана върху духовно вярване. Защо да има организация от пет-десет човека по света, които разбират, които се борят, които са отхвърлили всички посредствени неща? А за слабите хора не може да има организация, която да им помогне да открият Истината, защото Истината е във всекиго; тя не е далече, тя не е наблизо. Тя е вечно тук!
Организациите не могат да ви освободят. Никой човек отвън не може да ви освободи; нито организираното обожание, нито принасянето ви в жертва на някаква кауза, ще ви направи свободни. Вие използвате пишеща машина, за да пишете писма, но не я поставяте на олтара, за да я обожавате. Ала точно това вършите, когато организациите станат ваша главна грижа.
„Колко члена наброява организацията?“ Това е първият въпрос, който ми задават всички вестникарски репортери. „Колко последователи имате? От техния брой ще преценим дали това, което казвате е истина или лъжа“. Не знам колко са те. Това не ме интересува. Както казах, даже и един човек да се освободи, би било достатъчно. Още веднъж, вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността.
Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сте изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от другите в удобствата си, в щастието си, в силата си. Тези неща можете да намерите само в себе си.
Вие сте привикнали да ви се казва колко много сте напреднали, какъв е духовният ви ръст. Колко детинско! Кой друг освен вас самите може да ви каже дали сте красиви или грозни отвътре? Кой друг освен вас може да ви каже дали сте неподкупни? Вие не сте сериозни в тези неща.
Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край, ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за нереалностите, за сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Такова тяло трябва да създадем, това е моята цел. Поради това истинско разбиране ще съществува и искреното приятелство. А поради това сърдечно приятелство – което изглежда не познавате – ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, не е заради спасението, не е заради принасянето в жертва в името на каузата, а защото наистина разбирате, а оттук и сте способни да живеете във вечното. Това е по-велико нещо от всички удоволствия, от всички жертвоприношения.
И така, тези са някои от причините, поради които, след внимателно обмисляне от две години, взех това решение. То не е моментен импулс. Към него не ме е подтиквал никой. В тези неща не съм убеждаван. От две години мисля за това – бавно, внимателно, търпеливо – и сега реших да разпусна Ордена, на който се случи да бъда Глава. Можете да образувате други организации и да очаквате някого другиго. Това не ме засяга, нито пък направата на нови килии и нови украси за тях.
ЕДИНСТВЕНАТА МИ ГРИЖА Е ДА НАПРАВЯ ЧОВЕКА АБСОЛЮТНО, БЕЗУСЛОВНО СВОБОДЕН.

Статията е взета от http://www.yogakriya.com