Безумецът

Халил Джубран – “Безумецът”

Питате ме как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:
– Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:
– Той е безумец!
Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лицe. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
– Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
Така обезумях.
В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността – свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран – защото които ни разбират, все някак ни заробват.
Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари