***

0

“Пространството се разтваря, за да приеме идеите.Човек се затваря, за да ги одухотвори. Слушай мъдроста на вековете, взри се в образа на боговете, чуй гласа на твоята душа, вглеждайки се в облаците през деня

“ЧУДЕСА”

Чудесата са навсякъде около нас, но ние сякаш не ги забелязваме. Знаеш ли какво е радостта?
Това е способноста да се учудваме на живота, на всеки миг…
Учудвай се ! Учудването е вълшебство, нещо магическо, прекрасно, то те държи буден и жив.
То е първата крачка към любовта. Мислиш си коя е втората, втора просто няма. В един миг учудването преминава в Любов. За да я постигнеш трябва да станеш ловец, ловец на учудвания, за да уловиш мига. Но не, за да го затвориш, а ти да се разтвориш.
Той е като малка пролука, вратичка, която те води извън скуката на ежедневието, някъде в безкрайноста на абсолютното възприятие на нещата.
Това е чудо и чудото продължава. Ето, че пак идва пролетта.
Дърветата се разлистват, от малките зелени пъпки излизат листа и цветя, това е чудо и чудото продължава. Колко често пред нас се разкриват чудеса и колко често ние просто не ги забелязваме. Съзнанието на хората се променя със всеки изминал ден, със всяка минута, със всяка секунда ние вече не сме това, което сме били, вселената е като течаща река, всичко тече и всичко се променя. Променя се и нашето осъзнаване за света, ние се разширяваме или свиваме пулсирайки в ритъма на живота. Това е чудо и чудото продължава. Погледни колко е пъстър света!
Това е чудо и ние го виждаме всекидневно. Погледни колко е дълбока вселената взирайки се в звездното небе.Това е чудо и чудото продължава “ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО”

Аз те предизвиквам, не те моля, не те съветвам, аз те предизвиквам съвсем сам да победиш сянката на своята нереалност и да станеш реален. В една битка със съня да откриеш тайния смисъл на дрямката. В един спомен след смъртта да откриеш истината. Аз те предизвиквам, не е късно , нито е рано, този момент е на твоето вечно “сега”. Бъди смел, бъди буден! В моето предизвикателство има сила, силата на боговете, които ме пращат. Слей се с нея. Тя е част от моето предизвикателство. Тя е част от тях. Може да бъде част от теб, ако я приемеш. Тихо е. Времето сякаш е спряло. Не се чуват дори птичи песни. Всички чакат теб, чакат да се събудиш. Затова те предизвиквам. Умората се стича по лицето ти като мръсна вода отмита от сапуна. Главата ти се превръща в слънце, с ръце докосваш облаците, нозете ти са корени. Какво си ти и какво съм аз? Два въпроса на един и същ отговор. Аз съм сянката на боговете, ти си тяхното отражение. Аз се губя в техните контури, ти се губиш в детайлите им. Там някъде в мъглата е моята сила, а твоята е в дребните неща. Когато аз бях, ти също беше. Сега съм само сянка скрита зад твоето отражение. Но не в огледалото, а зад огледалото, не в реалноста. Предизвиквам те, защото съм сила, на която не можеш да устоиш. Аз съм част от твоите спомени, съхранявам ги там – зад огледалната вселена. Тихо е. Вселената чака. А твоя отговор се бави. Приближи се до извора и ще чуеш неговата песен. Приближи се до песента и ще усетиш привличане. Приближи се до мен и няма да ме усетиш. Аз не съм аз. Аз съм твоето огледално отражение живеещо отвъд. Взри се в мен и там зад огледалото ще видиш себе си. Ти и себе си, двата полюса се съединяват, там в огледалото. Но границата между теб и огледалото има преграда, непреодолима, безкрайна.
Аз дойдох, за да създам хармония. Но преди да я създам аз вече я имах. Аз дойдох, за да дам мир, но преди да дойда, аз вече го имах. Аз дойдох, за да изпълня това, което е. Но преди да дойда, то вече беше Аз. Не го създадох, но То беше в мен. Дори преди да бъда аз, бях То и То беше Аз. Малко са хората, които ще го разберат. Още по-малко тези, които ще го приемат. Аз не измислям нищо, аз просто следвам Пътя. И той ми разкрива тайните си. Бъдещето, миналото и настоящето са само рамки. Истината стои зад тях. Но за да я достигнеш, трябва да погледнеш през рамката. Аз не създавам истината, аз просто махам рамката, която я ограничава.Това, което виждаш е това което е, което е било, и което ще бъде. Рамките се сменят, но истината остава. Единна, цялостна, непроменена, променя се само твоя поглед към нея, твоята гледна точка. За да видиш истината трябва да си цялостен във възприятията си. Отпусни се и поеми по течението вливащо се в моята гледна точка.То ще те измуче. Ще ти даде бързина и нетленност и ще достигнеш там, където оковите падат, но ще си все още тежък, за да летиш. Освободи се от тежеста на твоите разбирания и възгледи, слей се с директното възприятие, защото само то осигурява свободата и лекотата, от която се нуждаеш. Започни да се рееш там под небосклона, това е нещо повече от мечта, това е сила, аз ти я давам ако си открит. Приеми я, бъди лек като облак, като перце от пух и ще усетиш разширението, то ще дойде изведнъж сякаш вселената е експлодирала. Един взрив от възприятия, който ще те затрупа, когато се съвземеш ще бъдеш вече друг, границите на твоите възприятия ще бъдат размити и неясни и чувствата ти ще бъдат различни, нови и изненадващи. Не се страхувай, те са твои, били са твои, но ти си ги ограничавал. Бъди това, което си, бъди себе си! Това е нещо велико. Второто нещо, което ще усетиш е пустотата, казвам пустотата, защото това е най близката дума. Едно велико усещане за нещата ще те обземе и ще те изпълни със себе си. И единствената аналогия с предишните чувства ще бъде пустотата.

“ПУСТОТА”

Пустотата не е празнина, тя е просто Нищо, нищо с главна буква.Тя е като океан, който обгръща всичко. Потопи се в него, това е океанът, който обгръща вселената. А тя е като кораб, който се носи и плува в Пустотата. Сега ти си една вселена и се носиш и плуваш в пустотата. Пустотата е безкрайна и вечна, тя е нещо, на което можеш да се опреш и довериш.Тя е първоначалното битие, хаоса на небитието и всичко, което още не е било. В нея са скрити всички възможности, но тя е пасивна, тя чака, чака теб… Обгръща те като майка, като топла вода и те кара да се чувстваш щастлив. Плувай! Плувай в едно безкрайно пътуване, в този вечен океан. Това е нещо, което мога да ти дам. И преди си плувал в него и после ще плуваш, но не си го осъзнавал. Животът е усещането за това пътуване. А там, зад усещането е твоето истинско Аз. То е безмълвно и всепроникващо. Безкрайна мрежа от нишки го свързва с всичко живо и неживо в вселената. То е едно цяло с всичко и всичко е потопено в пустотата. Няма разлика между теб и мрежата. Има разлика между положението ти върху мрежата или частта от мрежата, която ти осъзнаваш и частта, която другите осъзнават. И това е единствената разлика. Но, когато си цялостен, ти си всяка част и едновременно с това си себе си. Тръгни по мрежата, разкрий нейните безкрайни възможности, нейната красота. Усети пустотата и я остави да те обгърне. Ти си просто едно малко дете заспало в скута на майка си. А тя те люлее, люлее… На теб ти се доспива. Усещаш ли, чувстваш ли, вселената е жива, тя е истинска и те обича. Светлината ти дава живот, а тъмнината – покой. Животът е движението между двата полюса. Бъди по средата, но не спирай по средата. Люлей се, усети хармонията на тази вселена. Да я усетиш, значи да се слееш с нея, да бъдеш себе си. Животът е едно безкайно приключение, един сън, в който сънуваш себе си. Аз дойдох, за да те събудя. Дълго спа, много дълго. Представата ти за време е безсилна пред вечноста, през която си спал. Аз те чаках. Слезе за малко, но остана. Мрежата те оплете и те отдели от мен. Чаках те цяла вечност. Аз съм извън мрежата. Чакам те, а сълзите се превръщат в поток, в буйна река. Морето е малко, за да ги поеме. Толкова много мъка, толкова много сълзи… Аз те чакам и съм близо до теб. Аз съм твоето “аз”.

“ПЪТУВАНЕ”

Красотата не е в спомена, а в живите неща до теб. Защото животът не е минало, нито бъдещи мечти, той е движение в реалноста. Не измисляй, не мечтай, не си спомняй, не искай, не желай и няма да загубиш допира с божествения рай. Тръгни след мен и аз ще изтрия сълзите ти, ще те облея с Любов, ще ти дам живот. Защото животът е пулса на Любовта. А не времето през, което си мислиш, че живееш. Животът е онова скритото, вечното, което стои зад времето, зад мислите ти. Той е това, което усещаш, но никога не можеш да възприемеш напълно. Защото той е безкраен, по-безкраен от представата ти за безкрайност, по неуловим от сянката ти и по непредсказуем от най-смелите ти мечти. Тръгни след мен и аз ще ти го покажа. В една разходка из дълбините на времето, някъде на границата на пространството. Ти имаш право да го видиш, да му се насладиш, но аз не мога да те задължа да го направиш. Аз просто ти предлагам едно приключение в сферата на непознатото, на познаваемото там, където реалноста и фантазията се сливат и образуват един нов свят. Светът на една отделна реалност. Другата страна на времето. Влей се в моята мисъл и ще полетиш по бързо от вятъра, понеси се на крилете на моето въображение. Аз съм твоят водач! Сънувай! Сънувай сега една бяла птица летяща без крила, гледаща без очи, сънувай как тя те отнася далече, далече…
Мини първо през градината на твоите спомени поемайки техния символичен заряд. Продължи бавно през цветовете на твоите мечти усещайки техния омайващ аромат… Птицата лети, а ти си върху нея. Удряш се в клоните на твойте неосъществени желания. Те се опитват да те спрат. Но вече нямат власт над теб. Ти ги окастряш като добър градинар. Спускаш се бавно в долината на мъката. Усещаш тръните на твоите страдания. Ти ги отбягваш отстранявайки ги с ръкавиците на твоите опитности. Отново си на върха, облива те розовата светлина на твоите блянове. И вятърът на истината издухва въздушните кули, които се пукат като сапунени мехури. Ти се рееш сред тях, парчета от твойте мечти. Напускаш ги и се издигаш. И като рояк пеперуди се завъртат около теб нови идеи – духчета с жълта окраска, отминаваш ги преминавайки през облаците на първото небе. Като нежни краски се спускат върху ти седем бели цветове. Усещаш звуци непознати като плач на мъничко дете, сили огнени незнайни те обгръщат, изведнъж стават странни хубави неща, усещаш нежен полъх и виждаш красота, пред теб пристъпва любовта. Светлината на първото небе те заслепява, но аз те водя. Силни вибрации, светлина те обгръща и те пронизва изцяло като силна музика, като остър вик, като силен повей на вятъра. Отправяш се още нагоре, привикваш към светлината и започваш да различаваш, че тя е със блестящи точки и когато се приближиш те се превръщат в огнени кълба от светлина. Невероятното количество багри ти спира дъха. Нима това е Рая? – питаш се ти. Но не, до там е още далеч. Светлината на първото небе те изпълва с радост и възторг.Чувстваш се лек и подвижен сякаш си прашинка. Едно светло кълбо приближава към теб постепенно. Очертанията му се изясняват. Усещаш, че то те прониква, слива се с теб. Нещо в теб изплува и сякаш някой е дръпнал завеса пред теб. Светлинна завеса се е отдръпнала и ти виждаш през неговия поглед. Това е красота!
В равно поле от мека и розова светлина се виждат плавни геометрични фигури, които се преливат една в друга с бързина, която ти изглежда невъзможна. Тук нищо не се ограничава в една форма. Всичко се променя и е неописуемо красиво. Всяко нещо променяйки се излъчва определени вълни, които се сливат с вълните на другите образувайки едно великолепие, което ти грабва окото. Политаш напред, следваш моето вътрешно виждане. В този момент чуваш сладък напевен ритъм, който те привлича. Мелодията сякаш докосва душата ти изтръгвайки непознати чувства на екстаз и удоволствие. Политаш, следваш мелодията, която е изпълнила душата ти с небесен нектар. Сякаш пиеш мелодията, усещаш нейния вкус, виждаш я, чуваш я. Винаги си я знаел, винаги си я търсил. Тя е била в гласа на твоята майка, тя е била вкуса на твоята храна, удововолствието от твоите желания. Тя е есенцията на една висша красота, незнайна, неоткрита не толкова близка и затрогваща. Влей се в нея, следвай я! Сега преминаваш през облаци със зеленикава светлина. Тук те очаква ново същество в бяла мантия. Неговото величие те кара да му се поклониш. Устата му е отворена и от нея излиза светлина. Той е владетелят на първото небе. Поздравява те. Мини покрай него и му отдай почитта си като го гледаш в очите. Но не спирай, защото той ще ти помогне да останеш, просто продължи. Следвай мелодията, тя вече се променя, става по-ефирна. Зелени облаци минават покрай теб. Започваш да чуваш шепоти:”Ела! Ела! Ела! Бъди с нас!” Не ги слушай. Те ще бъдат настойчиви и неустоими, но ти бъди твърд и ме следвай. Не се вглеждай в красивите тела на богините от второто небе. Те могат да те омаят и пленят завинаги.
В далечината ще видиш малка светеща точка. Носиш се към нея, тя ще се движи превръщайки се в голям свещ диск родствен на слънце. Той е отвора на третото небе. Мини през него и ще си влязъл областа на ума. Тук ще се срещнеш с боговете на ума. Безкрайна е тяхната мьдрост. Само докосването до тяхното знание ще те направи мъдър. Те са истински старци с голяма опитност от милиони години. Но тежеста на тяхното знание им пречи да се издигнат над третото небе. Те са загубили своята подвижност, вкопали са се много дълбоко. Станали са инертни и тежки. Щом ги отминеш ще почувстваш хлад. Невероятен студ ще те обземе прониквайки до костите. Той ще охлади емоциите ти и ще те направи хладен и трезв. Студена синкава светлина обгръща всичко тук. Студена красота напомняща на мраз. Отминаваш я стоплен от топлината на живия живот в теб. Преминаваш в едно ново измерение. Представата ти за ориентация напълно изчезва. Чувстваш се окован и бавен сред ледената пустота на третото небе. С мъка се движиш през синия сумрак. Накъдето и да погледнеш се вижда хоризонта, недостижим, безкраен, леден хоризонт. За да се измъкнеш се вслушвай в мелодията. Тук тя е по-ясна, звънти кристално в ледената тишина. Следвайки я достигаш до предела. Усещаш, че нещо те прониква, погълнат си от предела и идва краят на ледения свят.
Виждаш един вечен изгрев в четвъртото небе. Тук не е нито топло, нито студено. Усещаш, че ти е безкрайно приятно. Тук всичко излъчва спокойствие. То бавно навлиза в душата ти, става ти приятно. Една малка почивка след едно дълго пътуване. Почивай, наслаждавай се на спокойствието и силата на това място. Усети зараждащата се дълбоко в теб вълна на радост, една велика радост, която никой не може да ти отнеме. Тя е твоя подарък за усилията, които си положил до тук. Влез в нейната хармония и се отпусни. Остави напрежението да изтече като утайка от чаша кафе плиснато в мивката на твоето безумие. Освобождавам те от болката на твоето разочарование и ти давам надежда за ново щастие, нови мисли и нови чувства. Нека боговете на четвъртото небе ти дарят своето спокойствие, защото ще имаш нужда от него, там някъде по пътя. Пътят нагоре, а той е дълъг, много дълъг…

“ВЪТРЕШНО ЖЕЛАНИЕ”

Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание, каквото е то, такава е и волята ти. Каквато е тя, такива са делата ти. Каквито са те такава е съдбата ти. Твоето вътрешно отношение към нещата определя отношението на нещата към теб. Твоето вътрешно отношение към хората, определя отношението на хората към теб, а двете заедно определят съдбата ти. Ако ти имаш свещенно отношение към живота, живота ще има специално отношение към теб. Ако ти имаш обикновено отношение към живота, ще бъдеш играчка в ръцете на съдбата и твоята съдба ще бъде ред от случайности, определени от случайни вътрешни отношения към живота и случайни обикновени отношения към живота. Да си възвърнеш “свещения трепет”, онова велико чуство, което си усетил, когато за пръв път си усетил живота в себе си, когато за пръв път си докоснал жена, когато за пръв път си усетил любовта е просветление. Къде си изгубил този “свещен трепет”? Защо си умъртвил сетивата си притъпявайки ги с евтини удоволствия? Усещаш ли трепет, когато видиш човек, животно или дърво? Усещаш ли трепета на живота в него, усещаш ли живот във всичките му форми, усещаш ли вълшебството на човешкия живот на безграничните възможности и прояви на това вълшебство наречено живот. Знаеш ли колко е ценен живота на земята във всичките му форми. Събуди заспалите си чувства, излей ги и се изпълни с живота, който наистина е определен за теб. Живота, който заслужаваш, живота, от който се отказваш заменяйки го като амбулантен търговец.

“ПРЕОТКРИВАНЕ”

Искам да ти покажа едно приключение, приключението наречено живот. Искам да ти покажа едно вълшебство, вълшебството наречено любов.
Една магия достъпна за теб, едно усещане отвъд реалноста, един миг от нирвана. Слей се с мелодията на моята песен. Слей се с хармонията на моите думи. Слей се с магията на моята мисъл, позволи си това
удоволствие. Позволи си то да те изпълни с екстаза на едно ново усещане. Позволи си да намериш, това което търсиш. Позволи си да получиш това, което заслужаваш. Позволи си да приемеш, това което имаш. Позволи си да приемеш, това което ти дават. Позволи си да усетиш, че имаш всичко и ще го имаш. Позволи си да не живееш отделно. Позволи си да станеш част от живота и той да стане част от твоето проявяване.
Позволи си да мечтаеш, без да се страхуваш дали мечтите ти ще се сбъднат. Позволи си да желаеш без да искаш осъществяване на желания си. Позволи си свободата, която Бог ти е позволил. Откъсни се от мъката, откъсни се от тъгата, защото тя не е част от теб. Тя е само подправка, която разнообразява живота. Тя е част от друга реалност, част от друго битие, но тя не е част от теб. Така, че позволи си да се отделиш от нея, защото Тя не си Ти. Ти си творец, който всеки миг пресътворява вселената на своя живот. Сътворявай се отново и отново, преоткривайки себе си чрез свойте превъплащения, съживени спомени, оживели мечти, красиви вещи и нежни черти. Всичко това си ти…

Всички права запазени © 2003 Автор:Тодор Лефтеров e-mail:[email protected]
http://www.religia.hit.bg/

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари