Може би вече всички знаете за убития банкер Емил Кюлев…тази сутрин, в 9:15, в колата си…нищо ново под българското слънце, нали? Така биха казали повечето от нас…но тъй като цяла сутрин по радиото се коментира само това, аз се замислих…след релкламата на застраховка живот в ДЗИ, която прозвуча дяволски иронично точно тази сутрин…но така е…дори и 500 милиона да имаш, не можеш да си купиш живот- не застраховка, не броня…нищо не може да ти помогне да спасиш живота си в днешно време, а хората не го осъзнават. Тормозят се с ежедневни грижи, бели кахъри, както би казала баба ми…а живота си минава. Правим си планове за утре, за след десет години, без да знаем, че всъщност, дъхът ни може да спре всеки момент- в метрото след бомбардировка, на улицата след 15 изстрела, на пешеходната пътека след удар на кола, при паднала тухла…начините да завърши един обикновен или необикновен живот са хиляди, много от тях са нелепи дори…но това е…даже си мисля, че има красота там, в смъртта…както Блага Димитрова казва- безбройни стъпки е живота, но смъртта е само една, нея никой не може да ни я отнеме, тя си е само наша. И може би смисълът на живота е в това, което ще видиш в този последен миг, при последния поет дъх…дали прекрасен филм, който ще се излъчи пред замаяния ти поглед-невороятен, земен, човешки… или празнота, пропилени мигове и неосъществени надежди. Няма да държа проповеди как да живеете. Изборът е Ваш! Само се замислете….
