Ако има Бог – а аз знам, че никъде няма никой. Щом не съм го открил вътре – а аз съм огледал всяко кътче на своето съзнание – значи го няма никъде другаде. Не може да го има. Не може да го има в никое съзнание, защото природата на съзнанието е една и съща. Съзнанието е най-върховното цвете на съществуванието, щом него го няма дори в това най-върховно цвете, тогава къде може да е той? А отвъд съзнанието няма нищо. В мига, в който познаеш непознаваемото, мистериозното, невинното съзнание, чисто от всякакви мисли, идеи писания, религии, ти не знаеш нищо и знаеш всичко.
Не знаеш нищо, защото знаенето е изоставено, то е бреме. Ти си необременен – то е било просто прах, събрал се по повърхността на огледалото на твоето същество. Сега огледалото е чисто, толкова чисто и толкова само, че не отразява нищо. То просто Е, без да отразява нищо, защото няма нищо друго. Представи си огледало в абсолютна самота. Какво ще бъде положението на огледалото? То все така ще си е огледало, но няма да отразява нищо. Ето какво се случва, когато се обърнеш към себе си.
Има съзнание, има осъзнатост, всъщност за пръв път то присъства в своята тоталност. И няма нищо за мислене, нищо за отразяване, нищо за познаване. В този смисъл си станал невинен. Но в друг смисъл – защото сега не е останало нищо за знаене – ти знаеш всичко. Вкусът на твоето собствено съзнание е вкусът на цялото съзнание, то не се различава.
Свещениците ще изчезнат. Те трябва да изчезнат, те са напълно ненужни. Те са те натъпкали със знание и заедно с него е дошла и идеята за незнанието. Натъпкали са те с такива странни идеали, че ако ги следваш, с теб е свършено; и ако не ги следваш, с теб е свършено. Идеалите, които са ти втълпили, са неестествени.
Не се тревожи – няма рай, няма ад.
Всичко, което има значение, е твоето чисто съзнание.
Тогава, където и да си, ти си в рая.
