Св. Василий Велики
се родил около 330г. в Кесария Кападокийска, в семейството на благочестиви, богати християни. Детството и младоста му преминали през царуването на император Константин Велики(306-337)и на неговите синове. Баща му Василий Старши бил виден ритор и адвокат в Кесария Кападокийска. Имал пет сестри и четирима братя. Най-възрастна от сестрите-Макрина, загубила преждевременно жениха си и се посветила на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият Навкратии загинал по време на лов. Другите двама братя на св. Василий-епископите Григорий Нисижиски и Петър Саващижиски-били пречислени към благодатният лик на православните светци.Ранното си възпитание св. Василйй получил от аскетически настроените вени в семейството, но най-голям дял в него принадлежал на баба му – св.Макрина Старша. Ученичка на Неокесарийския чудотворец св. Григорий(213-270g.), тя вложила в сърцата на мнoгoбройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци!
Св Василий получил началното си образование от своя баща, а по късно-минал през школите на Кесария, Цариград, Атина. В Атина се сприятелил със св. Григорий Нациянски Благослов.
На 30 години св. Василий бил кръстен и решил да посвети себе си на съзерцателен вивот. Като Кесаро-кападокийски архиепископ Василий се проявил като умел защитник на православното учение срещу новопоявилата се тогава ерес на ариянството. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пение на псалми, а като паметник на дейноста му за реформиране на богослужебното наследство служи съставената от него Василиева Света литургия, която се изпълнява десет пъти през годината.
Надарен с прозорливост св. Василий предвидил смърта си и предал душата си на Бога на 1 януари 379година.
