Орел и Чучулига
Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:
– Добро утро, господине.
А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:
– Добро утро.
-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине – добави чучулигата.
-Мда – отвърна орелът, – при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?
– Струва ми се, че сме от един род – промълчи чучулигата.
Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:
– Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?
– Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.
Тогава орелът се разгневи и рече:
– Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.
Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата. На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.
В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.
Тогава орелът изгледа костенурката и каза:
– Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?
А костенурката отговори:
– На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха – и те превъзхожда.
– Върви си по пътя! – тросна се орелът. – Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.
