,,Това , което става сега , съвсем не прилича на ураган , помитащ всичко от повърхността на почвата , но оставящ самата земя непроменена.То прилича повече на начало на земетресение.Защото подземната стуктура , върху която се опира цялата ни икономика , понастоящем се лее пропуква.В усилията си да предотвратим голямото срутване ние се занимаваме с явленията на повърхността , вместо да насочим вниманието си към дълбините на структурата , където именно стават истинските големи промени. “Тофлър разглежда кризисните явления в икономиката от втората половина на века като качествено преструктуриране на обществото , на цивилизацията като цяло. Преструктуриране , което излиза от тясното икономическите рамки , засяга глобалните ценности и в този смисъл може да се говори вече не за икономическа криза , а за криза на цивилизацията.
Тази криза за автора е една революционна промяна – третата в историята на сегашното човечество.промяна тотална и глобална – както
Пътвите две .А това са промени в начина на общественото възпроизводство , разбирано като възпроизводство на обществото.
Промени , водещи от само себе си до промени в начина на живот и в начина на мислене.но не – едноизмерно , а отразяващи се по особен начин и върху природата на нещата , и върху тяхното осмисляне.
Ако Първата вълна ( революционна промяна в живота на хората ) е донесло земеделието , Втората вълна – масовото индустриално общество , то измеренията на Третата вълна надхвърлят възможностите на лаконичното описание.Самият Тофлър е затруднен в опита си да формулира тази промяна и прибягва до изброяване на редица съвременни явления , оказали голямо влияние върху промените : компютрите и информационните технологии, новите енергии и биологичната революция , новият геополитически баланс и експоненциалното ускоряване на промените, стремежът към децентрализация на властта успоредно с огромна концентрация на ресурси – финансови , кадрови , технологични.
Според него , сегашната криза не е на преразпределението и не се дължи нито на недостатъчно производство или свръхпроизводство , а е криза на преструктуриране и то – не само на икономиката , а и на цялото общество.кризата не е нито на капитализма , нито на комунизма, тя е индустриална.Т.е. от историческа гледна точка , приключва животът на индустриалната цивилизация. В тази посока авторът дава показателни примери :
Първо .Преминаване от икономика на масовото производство и масовото потребление към ,,демасовизирана “ икономика, изработваща по все по-индивидуализирани поръчки все по-разнообразни продукти.Защото новите компютъризирани технологии правят разнообразието също толкова евтино , колкото и еднообразието.Но с многократно по-високо качество и ефект при потреблението.
Всъщност , като че ли постепенно отмира това , което до скоро наричахме производство и все по-мощно се измества от това , което наричахме услуги . ,,Фактически имаме почти диалектическо връщане към прединдустриалното , поединично производство , но сега на по-висока техническа основа .” нещо повече – същата тенденция преструктурира и раздробява пазара и индивидуализира търговията.
Второ . Нараства производството на директна употреба , а не – за размяна.Този феномен Тофлър нарича ,,просумация” – ,, за лично ползване “ и говори за ,, невидимите производители “ , създаващи ,, нелегална икономика “ извън пазара , данъчната система и държавното регулиране. Системата на директен обмен , бартерни сделки и ,, самозадоволяване “ тип ,, направи си сам “ в огромни мащаби.
Трето . Новите отрасли на Третата вълна не са обикновена подмяна на средствата за производство , а коренна промяна на икономиката , налагаща промяна и в икономическото мислене .Нови продукти , нов вид хора , заети в тяхното производство , нови организационни структури с нови принципи на управление , нов стил и култура – фундаментално скъсване с класическите икономически представи. Защото ,,вместо да увеличават грубата сила , новите технологии разширяват силата на човешкия ум “.
Внезапността на нахлуването на новите отрасли свари неподготвени много национални икономики, които бяха заложили на едрото крупносерийно производство, разчитащо на голям ( наднационален ) пазар и което намираше своеобразен политически корелат в блоковото мислене.Уви, както политиците , така и икономистите , и учените от редица обществени науки бяха неприятно изненадани от
,,надигащия се регионализъм в културата , като се започне от поезията и се стигне до кулинарството и , разбира се , политиката” …Свидетели сме на взрив от културни , етнически , локално- икономически , отраслово- синдикални , религиозно-политически и какви ли не още противопоставяния…
И всичко това на фона на една осезаема за всички , но от повечето хора неосмислена информационна революция , която девалвира традиционните ,, фактори на производство- земя , труд и капитал “. Превръщайки се постепенно в най-скъпата стока , в клщчов фактор , в ,,самоумножаващо се богатство” , информацията не само демасовизира икономиката , но се превърна у в основна причина за възникването на милиони работни места извън предприятията- по домовете (,,електронизирана къща “ ), в информационни центрове дори зад границите на региони и държави. Това в голяма степен обезмисля или променя други клщчови понятия като работно време , работно място, производителност , заетост , трудоспособност , месторабота , транспорт , инфраструктура и т.н. Всичко това се децентрализира и едновременно с това тече и един невидим на пръв поглед процес на постепенна хуманизация , екологизация и интелектуализация на цялата човешка деятелност. А тази деятелност , поне в нейното обществено значимо съдържание , доскоро наричахме труд.
А сега какво ще бъде труда ? и как ще се променя в бъдеще ?Дали ,,белите якички “и роботите няма да оставят на улицата във вид на ,,технологична безработица “ 98% от населението ? И дали това няма да доведе до убийствен социален катаклизъм ? Явно общоприетите представи за труда са остарели . Като концепциите на Адам Смит и Маркс.Като героя на Чарли Чаплин от ,, Модерни времена . Като конвейра и надзирателя.като теорията ,,Х” на технократичния мениджмънт…Явно ,шаблонният , повтарящсе , раздробен труд вече не е ефективен.,, Този тип работни места намаляват експоненциално независимо от това , какво правят компаниите , профсъщзите и правителствата.”Третата вълна налага съвсем различна концепция за един съвсем различен вид труд , неподдаващ се на ,, тейлъризация “. Един труд чиято основна характеристика е творческият стил на работа , основен ресурс – мозъчният , а основната мотивация за работа – личностната реализация…
( В този смисъл можем да тълкуваме и изказването на Томас Уотсън-младши / президент на IBM / , че философията на фирмата е по-важна за нейния успех от финансовите , кадрови и технологични ресурси “. )
Новият стил на работа , новите ценности , новото разнообразие и индивидуализация хармонират с демасовизирането на производство и потребление , с разнообразието от комуникации и структури , с развитието на нови интелектуални потребности. Така те налагат и ново отношение към познанието , нови изисквания към образованието , преструктурират човешките общности и насърчават социалното разнообразие.
Но всеки медал има две страни. А тъмната страна в случая е голямото социално разслоение и бичът на новата безработица – проблем неразрешим или поне – недопустим за разрешаване с досега познатите методи – война, икономически растеж с цената на всичко, полузает ,,салариат “ или подозрителни синдикални завоевания.Няма да помогнат нито монетаризмът , нито централизираните програми за развитие и насърчаване на свободната инициатива , нито работническият контрол. Какъв е изходът ?
Алвин Тофлър препоръчва ,, Преобурудване на мозъка” и възможно най-безболезнена ,, Евтаназия на отмиращите индустрии”. Но веднага уточнява , че обучението или преквалификацията на милиони работници е нещо много сложно, скъпо и ненадеждно.И все пак е по-евтино от субсидирането на окончателното им оттегляне от работа.От друга страна пък , програмите за преобразуване на индустриалните отрасли в такива от Третата вълна, освен че налагат непосилни инвестиции от страна на обществото , противоречат на основните принципи на пазарната икономика. И най-отговорно заявява:
,, Нашето отношение към пазарните механизми не бива да бъде теологическо.Пазарът не е религия, той е инструмент. А никой инструмент не е в състояние да върши всичко.” Като резултат от тези разсъждения авторът призовава към дългосрочно стратегическо мислене.Не е ли това едно тихо връщане към сливането на големия бизнес с държавната власт с цел планирана индустриална политика ? Или поне – не е ли вътрешно противоречие в неговите концепции ?
Тофлър е на кръстопът. Той търси нов тип планиране – по-отворено , децентрализирано, демократично. В ,,Шок от бъдещето “ дори формулира ,,антиципаторна ( изпреварваща ) демокрация” като антипод на ,,кооперирането между бизнеса и държавното управление”. И тази демокрация се опитва да си представи като планиране , раздробено на малки парчета , с колкото се може повече групи , заангажирани в процеса – потребители, снабдители и рекламни агенции ; дори – расови , етнически, полови, професионални и други обществени групировки , като основното планиране се извършва по-скоро в локален , секторен и регионален мащаб , а не на национално ниво.Планиране – дългосрочно и вземащо предвид всякакъв вид неикономически фактори – например екологията и качеството на работата.
,, Честността обаче изисква да признаем , че никой не е наясно как да се осъществи това на дело , без да се удавим в бумащина. Накратко, необходимо е да изобретим методите и институциите за една истинска изпреварваща демокрация…
За икономиката на Третата вълна е необходимо да изменим целия си възглед относно инвестирането и обновяването. За всеки долар , вложен в нови машини, трябва да се вложат и няколко долара в човешки капитал- за неговото обучение , образование , разместване, социална рехабилитация и културна адаптация. Навсякъде , където това е възможно , трябва да променяме хората , а не само да подменяме машините.”
2.Собствеността – една левичарска мания
,, В Съединените щати , за които се предполага , че са сърцето на световния капитализъм , от едно поколение насам собствеността е загубила своето значение…
Основният въпрос е кой взема големите решения.По отношение на редица страни е ясно , че по-скоро мениджърите , отколкото собствениците определят насоките на инвестирането и на деловата политика. “
Бърнхам в ,,Мениджърска револщция” и Бърл във ,, Власт без собственост” установиха този факт отдавна.Голбрайт дава много по-вярна картина на действителността, отколкото марксистите.Тофлър счита , че те все още мислят , че могат да разберат големите корпоративни решения чрез моделите на собствеността и стремежа към нарастване на печалбата.
В какво всъщност се състои собствеността и как се разпределя властта с оглед промените на Третата вълна ?
Големите компании, когато инвестират или реализират свочта политика , предприемат толкова различни операции , че е трудно да се определя поотделно значимостта им за акционерите.
Решенията за приритетно развитие на някой производства често имат оперативен характер и твърде малка връзка с печалбата за да бъдат зависими от волята на годишното събрание на акционерите.Затова , властта за вземане на решениея и лостовете на контрола са много по-важни , отколкото собствеността.
Да се поставя днес ударението върху собствеността е недалновидно.
Това касаеше предимно Първата и Втората вълна .Анализите на левицата изхождат от марксистката мания за собствеността , която имаше смисъл преди сто години , но сега става все по-несъстоятелна.
В обществата на Първата вълна значение имаше единствено собствеността върху земята.При Втората вълна – притежаването на средствата за производство- машини , сгради , инвентар.Когато индустриализацията напредва и собствеността става акционерна , собственикът получава къс хартия – символична абстракция на действителността. Но тя все пак олоцетворява материална база.
В обществото на Третата вълна още се нуждаем от земя и технически съоръжения, но по-съществената собственост става информацията , а тя е първият вид собственост с нематериален характер и е потенциално неизчерпаема:
,, Инфособствеността” се отличава от ,,реалната собственост” по това , че не е ограничена.Тя може да бъде използвана едновременно от различни хора , на различни места и с различна цел.Фактически , колкото повече хора я използват , толкова повече нова информация се генерира.А това противоречи на самото понятие за собственост , което се основаваше върху нейния недостиг и материалност.
Така новите насоки в икономическото развитие и появата на Третата вълна превръщат в ,,идеологически гуляш” всички стари
Икономически теории – както капиталистическите , така и социалистическите. И капитализма , и социализма са анахронизъм.
3.ИНФОПОЛИТИКА
,,Увеличаващото се разнообразие , в съчетание с бързата промяна са основните причини , поради които ставаме свидетели на информационна експлозия. “
Според автора , по-голямото разнообразие и промени се равняват на повече информация , която изисква все повече технологии за информационна обработка , а това води до още по-голямо разнообразие и промени.Тази динамика като част от по-широката вълна промени в икономиката и обществото пренасочва голяма част от социалните усилия към управлението и контрола на информационните процеси, а чрез тях – и на обществото. ,, Мегаинформацията “ се превръща в ключ за контрола над всяка сфера.
,,Старото схващане , че знанието е сила , вече не важи.За да се придобие сила , днес е необходимо знание за знанието.”
Това е Тофлъровия отговор на въпроса : Кой ще управлява информационното общество ? Доколкото проблемът за властта винаги е стоял в центъра на политиката , а нейният основен ресурс е била информацията , какво всъщност се променя с Третата вълна ? няма ли опсност от технофашизъм и концентрация на властта в ръцете на малка група жреци на познанието ? И не е ли това нова класа ?
Отговорът на Тофлър е оптимистичен . Той си дава сметка , че някои от новите информационни технологии наистина представляват опасност в тази посока – те са центрлистки. Но други са децентралистки и увеличават автономността и силата на индивида по отношение на държавата . Според него ловките политици ще ограничават употребата на първия вид и ще създават ново равнище на демокрацията.( За съжаление понятието ловък политик у нас като че ли говори за обратното .)
Ако Втората вълна ни е дала ,,пролетариат “ , можем спокойно да кажем , че Третата вълна предизвика появата на ,, когнитариата “ – група , основана върху знанието и използването на ума. Във владение на тази група е организираната информация , въображението и други културни качества , необходими за производството – твърди Тофлър.Когнитариатът владее средствата за производство на нова информация , но неговото икономическо значение може да се окайе и второстепенно. Той не е безсилен пред собствениците и държавата , но позицията му е различна от тази на пролетариата . Поради голямата разнородност , погрешно е да се смята , че умствените работници ще действат като ,,маса “, като единен блок.Демасовизацията на икономиката полага основите и на демасовизирани политически движения. А това създава условия за демокрация на информираността и на вземането на решения в обществото. В този смисъл , три неща ще се отразят върху нашето политическо бъдеще. Едното от тях е увеличаването на умствените работници. Второто е новото зашеметяващо скокообразно нарастване на обема на вземаните решения. А третото е намаляване процента на хората , привлечени в общественото , политическото и икономическото вземане на решения.
4. Шокът от бъдещето
Какво става с хората , организациите и с цели държави , попаднали във въртопа на ускорителната промяна , развиваща се по-бързо от възможностите им да се приспособят към новото ?Това състояние на персонална и социална неадаптираност , предизвикана от стремително връхлитащото ни утре , Тофлър диагностицира като ,, шок от бъдещето .”
Заболяване на индивида и на обществото , което може да доведе до катастрофални последици и дори до гибел. Такъв поголовен адаптационен срив може да бъде преодолян само с целенасочено овладяване на темпото на промените както в общественото управление , така и в личната деятелност на всеки отделен човек.
Колкото повече се приближаваме към Третата вълна , толкова по-голямо значение придобиват културата , настройката към иновации и психическото възприемане на неопределеността . Новата икономика ще плаща за умението да се борави със символи , образи и абстракции , за способността да се говори и изразява логично. Тя ще предоставя все повече властнически ресурси на хора с динамично поведение , способни да работят за ,, повече от един началник и дори същевременно да играят ролята на началник .” Тя ще се заплаща добре на хора любознателни , стремящи се да разбират същноатта на събитията и най-важното – да им влиаят . На хора , които не губят самообладание сред безредието и пред неизвестността . Които , дори и да нямат опита на големия специалист , умеят да пренасят идеи от една област в друга . Тя ще възнаграждава богато индивидуалността и инициативността.
,, Тя ще облагодетелства – и това е най-важното – онези , които са ориентирани към бъдещето , за сметка на живеещите с миналото. “
…………
Това бяха част от идеите на Алвин Тофлър за новите тенденции в развитието на съвременната цивилизация. Далеч съм от мисълта , че съм ги изчерпал , очертал в тяхната многоизмерност или дори – че съм избрал най-значимите от тях в глобален мащаб.
Но ,работата върху настоящето трябваше да ми помогне да се ориентирам по отношение на приоритетите в собствената ми дейност и в този смисъл , и на този етап в моето развитие , считам , че описаните постановки създават добри координати или опорни точки на познавателната ми активност в близко бъдеще. Не изключвам възможността те да играят съществена роля и в последващата ми реализация …
22.12.1992 Петър Марков
