Историята на Света започва с неговото Сътворение. Библията разказва как за седем дни Господ Бог създал Земята и вложил в нея красотата на израстването и величието на действието. Той концентрирал тези качества в най-съвършеното сътворение-Човека. По този начин потомството на Адам и Ева трябвало да живее праведно и честито. Но ето, че се случило нещо непредвидено – най -красивият от ангелите Небесни заламтял за власт над света и напускайки Господния престол, слязъл на Земята, като”завлякъл”със себе си една трета от другите ангели. Това бил Сатана.
Оттогава се води и вечната борба между Доброто и Злото, в която едни хора се стремят, подобно на Падналия ангел, да взимат това, що не им се полага, а други пък да бранят своето. През тази хилядолетна война родът човешки е давал, дава и ще продължи да дава своите жертви. Това е мъчително и никому нужно. Естествено, Висшата Сила, бдяща над нас лесно би могла да спре този процес, премахвайки всички дразнители на световния ред. Но не го прави.
Защо?
Защо наистина, след като по този начин сътвореното от Твореца би просъществувало по-дълго и по-щастливо?Този въпрос не е давал спокойствие на много хора, живяли от Древността до днес. За съжаление обаче, той няма отговор, поне засега.
И тук поставяме въпроса: Доброто или Злото е по-силно? Трудно е да се определи. Досега нито е наставал пълен Мрак, нито се е възцарявал световен мир. Но докато едното от тях вземе надмощие над другото ние, хората, ще правим още много жертви. Помисляйки си за това човек може да се отчая, да си каже” защо да живея праведно, като ако крада и мамя ще живея по-лесно? ”Затова Библията и повечето други книги учат, че Доброто винаги ще побеждава, че богоугодният човек винаги “ще излиза” предгрешника.
Но дали наистина е така? Колко хора, избрали лесния път на съществуване, са живели и живеят по-добре от останалите? Колко пъти злото, сторено от тях е оставало и остава безнаказано? Естествено, Светото писание учи, че страданията на Земята се възнаграждават прещедро на Небето, а греховните люде отиват в Огненото езеро на Дявола. Но каква всъщност е ползата от това? Животът се живее с всеки дъх и трябва да се извлича най-доброто от него, вместо да се готвим за някакво недоказано, че съществува място.
Да, да го живеем по най-добрия начин…Но, ако наистина се замислим, дали този, вдъхновен от Сатана, е най-радостният, изпълнен с най-много спиращи дъха и освобождаващи духа моменти? Не, аз не смятям така. Защото съществува нещо, което е благословия и проклятие на нашия род-съвестта. Откраднеш ли, убиеш ли, или изобщо нарушиш ли някоя от Божиите заповеди т. е. Моралните и законови норми, ти се чувстваш нещастен. Вината, която усещаш, прави денят ти мрачен, нощта ти неспокойна. Кара те отново и отново да се замисляш над стореното, докато не стигнеш до пълен душевен срив. Има обаче, и хора без съвест. При тях тя е окована с вериги и запратена в безбрежните дълбини на съзнанието. Тези неморални грешници не се трогват от страданията на околните, дори да е породено от тях. Единствената им “ценност” е те самите да са щастливи. Егоистично. Пък и какво щастие е да причиняваш нещастие на други и никой да не те обича истински?! Тези деградирали хора са лишени от радостта да получиш искрена благодарност, да имаш верен приятел до теб, да знаеш, че не живееш напразно, че правиш Света по-добър!
В този смисъл добрият и лошият никога не са “на една везна”. Със своите по-святи и светли ценности, хуманистът винаги се чувства комфортно, винаги се чувства вътрешно щастлив и спокоен, винаги се чувства Човек. И по тази причина аз никога не бих избрал са бъда подлъганият Ян Бибиян, а така да се превърна и в коварния Фют. Хиляда пъти бих предпочел да бъда добър, вместо лош; бих предпочел душевния вместо материалния комфорт, бих предпочел да бъда Авел, а не Каин.
