Откъс от книгата „Труден Бог“
Един човек ме попита, дали творчеството на атеиста е лишено от духовност.
Творчеството има стойност само когато съдържа стремеж към нещо по-добро от онова, което сме. Но ако не сме поставили нещо по-добро над себе си, към какво се стремим?
Бог като единственото съвършено добро е стремежът, който трябва да води човек в неговото творчество.
Дори да не вярвате в Бог, вие трябва да си го създадете, ако сте творец. Трябва да поставите над себе си едно непостижимо добро, един Свръх Човек ако щете, към когото да се стремите и който да е недостижим в този свят.
Ако човек не вярва в Бог, ако няма стремежът към Свръх Човека, той няма и стремеж към нещо по-добро от самия себе си. Тогава творецът поставя своето непълноценно добро като основа и стремеж в творчеството си. Тогава той възпява своята себедостатъчност, своя човешки предел, своя затвор. А щом творчеството идва от нашия вътрешен затвор, то е лишено от свобода и възвишен стремеж, в него няма духовност, защото само душата е свободна и неограничена в своята същност.
Творецът без този възвишен духовен стремеж се превръща в странник, възпяващ тленната си същност, която мъкне като труп на гърба си през цялото си творчество и живот.
