Нищо
Колко необятно за съзнанието понятие!
Ако има нещо, което човек не може да си представи, то това “нещо” е Нищо.
Самото изричане на тази дума, самата мисъл за това понятие му придава форма, съдържание, и така отдалечава същността му от съзнанието.
Когато мислим за “нищо”, ние си го представяме като липса на нещо. Тази липса бива поставяна в определено място, а мястото вече е “нещо”.
Празно пространство, вселена без материя би било най-близката представа за Нищо, но от тази представа трябва да изключите пространството и така да изключим възможността нещо да може да бъде поставено в Нищото.
В Нищото няма присъствие,
няма възможност за присъствие, няма знание, няма нещо, което би могло да бъде обект на мисъл, няма Мисъл. Самото “в” пред “нищо” му придава вместимост, от която съзнанието не може да се отърве и мисли нищото като място.
Нищото не може да бъде мислено, то не може да бъде идея.
Всяка идея и всяка концепция в нашето съзнание са резултат от наблюденията ни върху Вселената, а тя е пространство, време и материя.
Няма как на тази основа да имаме някаква идея и концепция за Нищо.
При все това То е постижимо.
Горното е част от моята книга с работно заглавие „Труден Бог“.
С тази кратка част започва опитът ми да опиша в думи Онова, което хората наричат Бог.
