Какво да искаме от политиците?

0
122

Минаха избори 2021.
ГЕРБ загубиха с пирова победа.
Партията на Слави Трифонов спечели не толкова изненадващо, но с изненадващ резултат.

Не мисля, че в случилото се има някаква изненада.
Изненадата е, че „Има Такъв Народ“ спечели тези избори без предизборна кампания. Макар предизборната им програма да е направена като интернетско четиво за 5 минути, едва ли 1% от гласувалите за ИТН са я прочели.

Това трябва да светне червена лампичка за Слави, която да му каже, че народът не е гласувал за него, а за формацията, която може да измести Бойко и след като той си тръгне, ИТН трябва да даде друга причина на избирателите да гласуват отново за нея.

Темата обаче е какво да искаме от партиите за които гласувахме.

Защото ние отдавна спряхме да искаме, и избираме според онова, което ни предлагат.

Живях близо 25 години в ЮАР и мога да сравня тази „черна“ държава с „бялата“ България. Когато се върнах тук първото ми усещане бе за липса на свобода.
Да, точно липса на свобода.

С жена ми започнахме бизнес в ЮАР без кредит с около 2 хиляди лева капитал и с машини и помещение под наем. Не бе нужно да регистрираме фирма, защото данъчната служба там не следи започващите бизнес предприемачи и не ги праща в бюрократичната мелница. Това което ни трябваше, бе да си купим от книжарницата един кочан с фактури, които да представим в края на финансовата година пред данъчните служби заедно с разходите по извършваната дейност.

След две години, когато решихме че можем да се справим със започнатия бизнес, регистрирахме фирма и… всичко продължи по старому. Но вече като официално регистрирана фирма, която ако не си подаде данъчната декларация, ще ѝ бъде напомнено да го направи.

Какви са данъците в ЮАР?

Данъците там прогресивно се увеличават с увеличаването на заплатите (личните доходи) и печалбата на фирмата (корпоративната печалба)
Необлагаемият месечен минимум на заплатите (личен доход) в ЮАР, за лица под 65 годишна възраст, обърнато в левове е точно 823 лв. За лица между 65 и 75 годишна възраст минимумът се увеличава на 1,274 лева, а над 75 години той е 1,414 лева.
От тези цифри нагоре няма мърдане в прогресивния данък; за по-голяма заплата се плаща по-голям данък.
При печалбата на фирмата обаче има начин да плащаш по-малък данък, и този начин се нарича „високи заплати на работниците“.
Когато една фирма наближи следващата по-висока облагаема ставка, шефът си казва, „вместо да дам парите си за данъци, ще ги дам за по-високи заплати на работниците си“.
Да! Високите заплати са функция на високите данъци.

И какво се получава от горното?
Държавата не гони дребните започващи бизнес предприемачи, сергийни търговци и гаражни производители. И може би губи от техните данъци, но печели от повишената им покупателна способност.
Защото ако горе споменатите са скрили малко от данъците, те ще похарчат скритото за потребителската си кошница. Така те ще са доволни с пълните си хладилници, а държавата ще е доволна, понеже скритите данъци пак ще влязат в хазната като данъци от фирмите, където са похарчени тези пари. Вярно е, ще има малка загуба от данъци, но…
При високо вътрешно потребление се създават условия за растеж на икономиката обслужваща това потребление. А щом икономиката расте, расте и приходът от данъци.
И както казват англичаните, at the end of the day (в края на деня), държавата получава по-високи данъци, защото народът е забогатял.

Богат народ, богата държава! Нали!

Какво да искаме от политиците?
Улични търговци в ЮАР

В ЮАР на дребните улични и пазарни търговци и гаражни производители не се гледа като на „сива икономика“, защото в ЮАР е срамно да определяш амбулантните търговци и гаражни производители като икономика. Там е срамно данъчни инспектори да обикалят пазарите и улиците в опити да напълнят хазната, но ако има такива безсрамници, те със сигурност ще бъдат бити и прогонени като кучета.

Та, какво да искаме от политиците?

Без да претендирам за изчерпателност и професионализъм в предложенията, мисля че:

  1. Трябва да искаме свобода за дребния бизнес.
    Тази свобода включва всичко.
    Това е свободата да започнеш бизнес без да се чувстваш като работник на държавата.
    Тя трябва да работи за теб, а не ти за нея.
    В България се сблъсках със закони, които улесняват държавата в събирането на данъци, и не срещнах нито един закон, който да улеснява и мотивира гражданите за бизнес и печалба.
    Естественият резултат е свиване на личната инициатива за дребен бизнес, намалено производство, зависимост от вноса, свиване на средната класа, и обедняване на нацията.
  2. Прогресивен корпоративен данък (върху печалбата на фирмите) и висок необлагаем минимум на заплатите.
    Както споменах по-горе, прогресивният данък мотивира фирмите да плащат по-високи заплати вместо по-високи данъци. Така те си осигуряват доволни и лоялни работници.
    Освен това, прогресивния данък мотивира реинвестиране на печалбата в нови производства и производствени мощности, което придава растеж на икономиката, открива нови работни места и предотвратява изтичането на кадри към чужбина.
    И като последна най-важна брънка в тази верига идва демографския растеж и стабилност.
    Изглежда прекалено просто, нали?
    И е.
    Ако се съмнявате, че нещата работят точно така, сравнете държавите с прогресивен данък с банановите републики, които облагат с плосък данък.
  3. Уважение към гражданите и култура на общуването.
    Културата на обществото определя неговите стремежи и цели.
    Не може едно общество да се стреми към високи културни и морални ценности, когато неговите политици се обръщат един към друг с прякори в публичното пространство. Не може да се ползва  в политически и обществени дебати език, който е недопустим за кръчмарски препирни.
    Културният и политически живот се определя от уважението към опонента и народа, и езикът с който е засвидетелствано това уважение.
    Езикът определя отношението.
    Не може един простак с просташки език да вдъхнови своите избиратели за високи дела.Не може да се надяваме на висок морал в обществото, ако министри са хванати на запис с неприличен пиянски, просташки и вулгарен език. Не може да научим обществото на честен труд, ако имаме снимки на нощни шкафчета пълни с милиони и техният притежател да продължава да обикаля с джипката като чорбаджия на територията. Уважението към обществото изисква такива индивиди да бъдат незабавно съдени и отстранявани от обществения и политически живот на страната.
  4. Служба в интерес на държавата и народа, а не в интерес на нашите съюзници.
    Не винаги нашите интереси се покриват с интересите на нашите съюзници. Политиците ни трябва да се научат да отстояват интересите на народа, колкото и трудно понякога да е това.
    България бе умишлено отслабена във военно и икономическо отношение, за да е лесен „съюзник“ който няма силна карта за игра. Всички виждаме това, но нашите политици продължават да се държат като васали, които служат на чужди интереси.
    Трябва да има закон за икономическия, политическия, културен и духовен суверенитет на България. Пренебрегването на нашите национални, културни и духовни ценности ни обезличава като народ, вкарва ни в чужд коловоз и ни прави част от чуждото. А който няма свое, няма за какво да се бори и да защитава.
    Точно в това лежи същността на глобализма – обезличаване чрез уеднаквяване.

Тези четири искания са основното, което трябва да искаме от нашите политици.
След тях ще дойдат и други искания, но без тях нищо добро няма да дойде.

Скоро ще се наложи да избираме отново.
Ако вашите избраници шикалкавят пред тези ваши искания, значи те не са достойни за вашето доверие.

 

 

Николай Сисоев (Труден) - основател на Truden.com Бивш музикант, сервитьор, барман, таксиметров шофьор, леяр, собственик на кръчма и дърводелец. Понякога пише поезия и проза.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари