Аз и времето, в което живея си приличаме. Аз съм подобен на него, защото го обитавам.
Светът гледа, но не вижда.
Всеки се ражда, живее малко или много и умира.
Няма по-истинска действителност от тази, която носим в себе си.
Човек, който обича истински, не може да бъде лош и не може да бъде забравен.
Наличието на болка е по-естествено, отколкото нейното отсъствие. Бъдещето не трябва да бъде добро или лошо, то трябва да бъде истинско.
Бъдещето е живот и може само да се изживее.
Светът се превръща в грандиозна реклама, в която човекът е най-самотното същество.
Омразата е превърнала човешките сърца в огромни черни пепелници.
Трудностите на новото време са свързани преди всичко с промяната на стереотипите.
Как имам нужда от някого, с когото да общувам истински, да проникнем един в друг и да споделим не леглото или банковата си сметка, а нас самите!
Човекът в края на 20 век се е превърнал в отчаян самотник, търсещ топлина и надежда.
Тъжно е един млад човек да изгуби мечтите си.
Когато успеем да надвием страха и омразата, тогава ще успеем да освободим волята си.
Моят идеал е любовта между хората…
Да търсиш човешкото в себе си.
За да променим живота си, трябва първо да променим себе си.
Животът се гради на принципа не вечното търсене. Имаме надежда а нямаме цели.
Нашата коварност се прикрива с толерантност и тактичност. Думички, които значат куртоазия и хитрост – нито повече, нито по-малко. Доброто изчезва, губим се и ние. Умира човешкото в човека.
Великото е велико, в което и да е хилядолетие.
Родът на мама е дал жертва във времето на капитализма, а родът на татко е дал жертва във времето на социализма.
Нравствените добродетели на българина се стопиха.
Обичам България не такава, каквато е, а каквато ще я направим.
Толкова ли е трудно да се разберем един друг, да приемем каквито сме, да споделим това, което ни вълнува, тревожи, радва, натъжава, подтиска.
За да встъпиш в нещо ново, трябва да знаеш как да излезеш от старото.
Тъжно е, че народът ми не успя да съхрани една богата и необходима традиция, останала ни (колкото и да е странно) от времето, когато никой не признаваше, че сме народ.
Считам, че новата личност трябва да бъде в хармония първо със себе си и от там с останалите.
След години ябълките ще бъдат големи колкото тикви, а преди векове са били ситни като сливи. Е, и? Хората тогава са били по-малко и им е стигало. А удоволствието в устата е било същото.
Боядисахме морала си в сиво, за да отива на всичко и станахме далтонисти. Разболяхме душите си и телата ни започнаха да умират.
Животът е търсене, а ние спряхме да търсим.
Трябва ни бързодействаща, силно концентрирана вяра.
Да, ние човеците съществуваме. Дишаме, смеем се, мразим, обичаме, плачем, завиждаме, убиваме…но не вярваме. За нас няма вече нищо свято.
Няма ги хората с тъжните очи.
Човек не може да живее, без да вярва в нищо. Дори и неверниците се уповават на своята недоверчивост.
Вие, новото поколение, сте жертва на старото.
