Днес е 18 август. Нека почетем паметта и чудотворното покровителство на Свети Иван Рилски.
През 946 година на тази дата, той напуска тоя свят със смирение, за да остане като закрилник на българите и опора на страдащите.
Нетленните мощи на Иван Рилски днес са във Великата Рила – в манастира, създаден от следовниците му.
Нека се поклоним на Нашия най-голям светец в душите си, с една минута на размисъл за живота и безсмъртието на отреклия се от земната суета и съблазни.
И нека си спомним завета му към монасите, и макар да не сме такива, да потърсим корените на тая святост и в себе си, като я оставим да осени душите ни и просветли думите и делата ни.
Смирението и самоотричането на Свети Иван ни липсва днес.
Тежи шумната самохвална кресливост на нищожни хора, запълващи живота ни с празни думи и суета.
Защо не си отделим един ден и защо това да не е този, в който да се изолираме от информационната лудост и да подарим на себе си поне мечтата за Великата Рилска Пустиня, чийто първи обитател е Свети Иван.
После всеки от нас ще бъде погълнат отново от суетата на делника, от светските грижи, но нека със смирение си позволим докосването до Светостта.
Не със суеверие и поклонничество, а със смирение и вяра.
Все някъде са останали в душите ни и нека ги потърсим.
Да ги потърсим в мълчание, молитва, щедрост, мълчаливо сторено добро, отричане от среброюбието, осакатяващо живота ни.
Отче Иване, сподели с нас вярата си.
