В последно време ми се върти из главата една писаница за Бог, атеистите и вярващите.
Даже я започнах със заглавието „За 8-цата, Бог и балъците“, ама ще запазя това заглавие за друго умуване по тази тема, а сега ще понадраскам това-онова за Бог, логиката и добрината.
Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.
На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.
ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.
Какво да кажем обаче за атеистите?
Прочетете до края в Truden Weblog
