Общност

  • Какво е той – животът ми? Или може би какво не е? Едно пътуване. Една мечта. Една цел. Един стих… Кой знае? Имам си всичко, което подобава на един човек. Имам си мечта. Имам любимо място, където искам […]

  • Джеймс Дилет Фриймън Всеки път, когато от нас си отива любим човек, болка препълва нашето сърце. Повърхностните отговори, които някога са ни устройвали, вече не ни дават утеха. Нашите сърца ни казват, […]

  • СТЕПЕНИ Как всеки цвят увяхва и всеки млад на старост е обречен ! Всяка истина и всяка добродетел със времето си прецъфтяват и вечно те не продъ […]

  • Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването на нуждите си, а не Пътя.Пътят не е нужда не е необходим […]

  • До сега не съм ти казвал най-важното, а само съм намеквал за него. Истината е, че исках поне малко да разбера за твоите намерения, мечти и цели, а и да направя още едно много важно нещо…Няма да забравя онази ве […]

  • Гръмотевица на Съвършения ум (Херметически текст) Бях пратена от Силата. Дойдох от тези, които медитират върху мен, И бях открита сред онези, които ме търсят. Погледнете ме, вие, които разсъждавате за мен, И вие […]

  • С лисичи стъпки се изнизва времето… Тишината – онази, есенната, превръща всеки стих в съдбовно адресиран до теб, а всичко пеещо е някъде далеч от замлъкналото ти сърце. Есента прави нещата различни, самата т […]

  • ЖАЖДА Дълъг е пътя към Истината! На прозореца цъфтят кактуси, а зад стъклата – диша небето. Търся истината, търся себе си, но думите ми пречат … Пада мрак и години препускат по калдъръмени пътища и маг […]

  • В окне зимы костёр так светел, Что сквозь него мерцают сны. А снег – всего лишь белый пепел Недолетевший до весны. И эта огненная вьюга – Всего лишь старая игра, Мы в наших снах зажгли друг-друга Чтоб гретьс […]

  • Почистих килера – изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства. Изведнъж се получи доста пространст […]

  • Един живот не стига… Ето.. и последният тест се оказа положителен. Вече със сигурност съм причислен към онези 36 милиона, които живеят с вируса на СПИН. А сега накъде? Докторите казаха, че ми остава не […]

  • … и в един момент разбираш колко са далече хората до теб. Разбираш, че няма път към тях, че няма път и избор, а само една посока и едно слънце, което все някога ще спре да изгрява и залязва.

  • Днес (18.08.2005г.) книгите на Висарион бяха изтрити от Библиотеката. Truden Web Site остава чист от сектанство и порнография. Труден

  • Всеки път когато се разхождам из тесните улички на града, срещам погледа на една цветарка. Питам се колко ли поети, хора с дълбока мисъл също са срещнали погледа й. Винаги е една и съща. С чакащи,търсещи очи, […]

  • /Текстът датира от 1692 г. и е открит в старата църква «Сейнт Пол» в Балтимор, САЩ/ /От desideratum, мн.ч.: desiderata, лат. – желано, необходимо./ Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъ […]

  • Преди малко те видях. Мислех, че съм те забравила, но съм сгрешила.Едва сега осъзнах колко ми липсваш, колко много те обичам, колко много ме боли. Не вярвах, че толкова рано мога да опитам от любовта. Иска […]

  • д-р Чери Картър-Скот „Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.“ Хелън Келър Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, […]

  • *** Сажди по книжния фенер,навън е тъмно. *** Колко много цветове на вишната,след време…,колко малко плодове.

  • Всеки е достоен за любовта Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощия, да се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеало […]

  • Стоиш ти до мене замислен със мрака се сливаш ти пак. Разбираш ли моите мисли ,терзания,страх. Отново си тъй неуверен , стоиш като гузен пред мен и всичко тъй ясно ми става , по – ясно от пролетен ден. Целувка ми […]

  • Зареди още