Изтрий, Господи, всичките ми спомени – освен един.

Защото спомените ме правят стар и немощен.

Спомените ми опропастяват днешния ден. Те

затискат днешния ми ден с миналото и отслабват

надеждите ми за бъдещето, зер с легиони ми викат

в ушите: ще бъде само това, което е било.

А аз не искам да бъде само това, което е било. Аз не

искам и Ти не искаш, Гсподи, бъдещето да е

подновено минало. Нека стане нещо небивало,

което никога не е виждано. Прекалено хубаво е

слънцето, за да гледа повторения.

Отъпканият път измамва  пътника. Дълго земята е

кретала по земята. Досадни станаха земните

друмища, защото се повтарят от поколение на

поколение през цялото време. Изтрий, Господи,

всичките ми спомени, освен един.

Един-единствен спомен не изтривай, но заздрави. Не

изтривай, но заздрави споменът за славата, която

имах, когато бях целият в Теб и у Теб преди времето

и неговите измами.

Когато и аз бях хармонично троичен в светото

единство, както си Ти от вечност във вечност.

Когато и моята душа беше сдружена със светостта и

живота.

Когато и моята душа беше девическа утроба, и моят

ум – моминска мъдрост, и моят живот – духовна сила и святост.

Когато и аз бях целият светлина, и тъмнина

нямаше у мен.

Когато и аз бях блаженство и мир, и не познавах

мъкитена неравновесието.

Когато и аз знаех Теб, както и Ти знаеше мен, и не бях размесен с тъмнина.

Когато нямах граници, нито съседи, нито делене на

Аз и Ти.

Този спомен не изтривай, Родителю мой, но

заздрави.

Макар той да ми открива пропастта, по която днес

кретам в унижение и нищожество.

Макар той да ме дели от приятелите и приятността.

И да руши всички прегради между Вчера, Днес и

Утре.

Макар той да ме изкарва от себе си и да ме прави

луд в очите на спътниците ми.

Истина, немило ми е всяко приятелство, освен

Твоето, и всеки спомен, освен спомена за Теб.

Милостиви Родителю мой, изтрий всичките ми

спомени, освен един!

Някой казват, че човекът бил съвършенно творение. Други пък са на мнение, че това творение е нещо като паразит в тази наша Вселена и този наш зелен и красив или бетониран и урбанизиран съвременен свят! Кой е крив и кой е прав, не редно на един човек, на един учител или на едно единствено общество да решава …
Обаче, всеки родил се в този свят притежава определени заложби и характерситики. Във всеки се крие едно зрънце творчески потенциал, една малка музикална нота, едно малко и универсално решение на всички проблеми. Той попада някъде в нашия свят, потъва в него, светът го моделира и той моделира света. Двамата взаимо се променят. Човекът и света. Светът и човека. 
Всеки попада като едно малко смемнце в плодородната или отровената почва на нашата цивилизация и започва да се развива постепено. Ако е попаднал на благородна почва, той няма кой знае колко съпротиви по пътя на естествения растеж и хармоничното си развитие. Няма много препятсвия при изразяването на това, което е било заложено в него, бидейки семенце. Той е наясно със свойте заложби и творчески потенциал. Наясно е, че може, има правото и той е този, който е тук за да твори, да прави нещата реалност, да усеща живота в сърцето си, да съгражда и след това да се радва на творенията си! Има силата, има отговорите, има волята и те са в него! 
Така се ражда Творецът!!!

Но колко хора попадат на „идеалната почва”. Нима света в момента е проекция и творение на такива хора … 
Множество попадат, на по-твърда почва, на отровена земя, дори. Докато растат те поемат от нея различните и токсични и нездравословни съставки. Така човека постепенно изкривява своето първично , заложено в семнцето, правилно и хармонично мислене и чувстване. Затриват се и принципите, които са заложени в него, те биват изкривявани! Но какво е това чудно семенце, тази чудна искрица дадена на човека, та продължвава да действа и след това? Въпреки всички тези препятствия и пречки, отрови, които карат целия естествен процес на развитие да се изкривява и да се отклонява, искрата сякаш продължава да действа в нас! 
Някои успяват да усетят нежния и шепот. Как тя седи самотна, там, и скришом нещо си нашепва. Тогва човеците се заслушват в нея и бавно се научават да следват бледата и светлина. Разбира се колкото я следват, колкото повече се заслушват в гласът и, толкова повече светлината и се увеличава, а шепотът и се превръща в мощен глас, който започва да огласява истините за нашето битие не само на човека, а и на всички останали. Така дори и сред тези , които са раснали в отровите на съвременните коли, фабрики, храни, чувства, мисли и отношения, дори там, този подарен на човека, потенциал доказва своята сила. Той проявява себе си! 
Така се събужда Творецът!!!
Човек руши, човек съгражда!
И остананлите попадат в агресивната и изкривена среда, в почвата, която не дава добър плод! Вълшебното семенце е в тях! Те растат, искрицата се опитва да им нашепне, да им покаже, накъде е правилната посока, но уви отровите около тях са ги задушили прекаленмо много. Но дори и те усещат, че има нещо нередно. Има спомен за нещо мъгляво и смътно, за нещо, което отдавна са изгубили, усещат някаква липса и тръгват да я търсят …
Уви, под влиянието на разрушителните фактори, техният поглед е замъглен, а усещанията им изкривени. Но тръгват ! Тръгват нанякъде! Създават! Опитват се да създадат нещата, които усещат, че им липстват! 
Семенцето е в тях и чака те да му обърнат внимание. Но те са тръгнали да го търсят навън. Създават свои собствени семена, но съставени от неразборийте и недоразуменията на нашия свят. Засяват ги! Светът се разможава, умножава се и отровената почва! 
Искат да бъдат обичанани, а не обичат с искрицата, а чакат любов отвън, искат да бъдат обгрижвани, а не се грижат, а чакат грижа отвън, искат да намерят отговори, а не ги търсят в себе си, а чакат отговори отвън, искат да се движат, а не се движат а чакат да бъдат придвижвани, искат мисли и идеи, а не ги осмислят и произвеждат сами, а чакат да ги полуват отвън и така, и така, и така … Самотна остава малката искра! 
Широкият път не води до никъде, май че не случайно това е споменато в библията. Защо ли? Може би трудните пътища карат човека да се замисли върху някои неща?
Човекът търси начин за развиване на мисленето и създава машина вън от него и забравя да мисли. Човекът търси начин за придвижване и създава машина външна на него и забравя да се движи, човекът търси начин да се чувства сигурен в себе си и измися авторитетите извън него, които да му дават сигурност. 
Човекът търси начини и неща извън него и в твози миг, вече е загубил. Загубил е защото всички начини и творения са били в семенцето, били са в него, а той ги е търсил навън. 
Така умира Творецът!!!

Бог е у човека и човека е в Бога!

Хората имат право на избор! Хората избират! Хората творят! Хората рушат! Хората … !
За хората е важно да научат последствията от самите себе си!

Автор: Андрей Петров

mail: schmork[at]abv.bg